„Текст“- екстравагантността на един роман-ноар,

04/04/19 / ИЗКУСТВО
или Литературният текст като текстил от стана на смартфона





Имената на петимата финалисти за Европейската литературна награда за роман „Димитър Димов“ вече са известни, обявиха организаторите на фестивала ВарнаЛит. В първото издание на конкурса за престижния приз ще се състезават писателите Дмитрий Глуховски, Добромир Байчев, Жером Ферари, Саулюс Шалтянис и Тайе Селаси.

Livelib.ru
„Текст“ е първият реалистичен роман на Дмитрий Глуховски, автор на „Метро“, „Бъдеще“ и „Здрач“. Тази книга е на кръстопътя на трилър, роман-ноар и драма, история за сблъсъка на поколенията, за невъзможната любов и безсмисленото възмездие. Действието се развива в днешна Москва и нейните предградия. Телефонът се е превърнал в резервно хранилище за душата. Нашите най-ярки спомени са в него: запазваме смеха си в снимките и моментите на щастие – във видеото. В пощата са инструкциите от майка и тайните на бизнеса ни. В историята на браузърите – всичко, което наистина ни интересува. В чат стаите – декларации за любов и раздяла, снимки на изкушения и доказателства за грехове, сълзи и обиди. Такова е времето. Снимки, видео, текст. Телефонът съм аз. Този, който получи телефона ми, ще бъде „аз“ за останалите. Когато забележат, ще бъде твърде късно. За всички.
(Бел. превод. Тъй като книгата е издадена в Русия през 2017 г., си има своите читатели – фенове и не чак дотам...)

Оценка на platinavi
Трилърът не е моят жанр, затова не чета много класици и известни писатели, но беше интересно да се прочете Глуховски, какъв е той след „Метро“. Лично за моя вкус се оказа твърде обикновено. Честно казано, в началото беше много интересно! Хареса ми как Глуховски си служи с думите, как ги подрежда в текста, от литературна гледна точка книгата е удоволствие. Що се отнася до сюжета, много въпроси предизвикаха изключително удобните видео и аудио записи на телефона, и сякаш бездънната памет на този телефон. Всичко се подрежда в името на сюжета. По средата вече много се отегчих, а финалът изобщо беше отвратителен. Оказа се, някаква приказка/притча за възрастни, където уж всичко се изяснява, поставя се дясната буза след удара по лявата, злодеите се оказват добри, а добрите – злодеи. Уф, уморих се… В първата половина на книгата все още вярвах в някакъв социален подтекст, в някаква музеификация на епохата и ситуацията, че има нещо важно в книгата, но втората половина направи всичко по-евтино, като стандарт, като в телевизионните предавания. Второразрядно и безсмислено. Трилърът завършва с приказка?!?

SashaPeterburg:
Идеята е много интересна, и най-важното е актуална, но изпълнението разочарова.
След „Метро 2033“ чаках фойерверк на авторовата фантазия. И тук всичко изглежда добре, има „кукички“, както в книгата казват служителите на ФСБ, но мисля, че няма достатъчно факти и емоции. Нито един път не се усмихнах, веднъж не се разсмях, не заплаках... но недоволството ме накара два пъти да изключа аудио книгата. Първо, отвратителният герой, към когото не изпитвате нито съчувствие, нито съжаление. Дори когато научите неговата история, тя не променя отношението ви към действията му. Аз не разбрах как от един приличен човек (с добър руски език, с майка – учителка) за 7 години в затвора става долнопробен тип. Всичко се случва, разбира се, но мисля, че тук авторът е преиграл.
Второ, сюжетът е достатъчно затормозен, особено като се има предвид стилът на историята. Да се четат имейли, кореспонденция, да се слуша аудиото и да се гледа видеото с главния герой – всичко това в някакъв момент става скучно. Останалите отклонения, сънища и разсъждения ми се струваха малко евтини литературни методи...
Трето, трудно е да се опише и изгради качествена история въз основа на взаимоотношенията между близки само по телефон/имейл. Но в този случай Глуховски много добре го е направил въз основата на смартфона... останалото вече е характерният код на този жанр.
В резултат на това слушах книгата много бързо, вървеше ми „по вода“, исках да знам как ще свърши (въпреки че предварително всичко предположих правилно). В края на краищата книгата няма да бъде запомнена.... следователно такава е и оценката.

kaa_udav
Има книги, които изпълват читателя, и има такива, които го „изсмукват“. „Текст“ е от вторите.
Да, след тази книга почувствах пълно опустошение, но беше приятно. Каза ми, че всичко в живота ми е добре. Това, че аз съм жива.
„Текст“ е типичен роман-ноар. За мен беше много неочаквано, че той е излязал от перото на автор, известен предимно с поредица от фантастични книги.
Главният герой Иля е представен пред читателя като възрастен, но неизживял в пълнота живота си, защото е имал нещастието през младостта си да попадне в затвора. И тези години, които обикновено наричаме „най-хубавите в живота“, той ги прекарва в затвора.
Всичко изглежда ясно, той се връща в големия свят, където приспособленията са се превърнали в неразделна част от живота, където телефонът е общото ръководство за информация. И ето въпросът: може ли едно момче да се адаптира към този живот, да си намери мястото в този свят?
Така е, но и не съвсем. Това не е всичко, за което авторът пише в „Текст“.
Тук е и проблемът с избора на път, познанието за света и за себе си и, разбира се, вечните въпроси „Кой е виновен и какво да правим?“.
Главният герой е описан забележително, вие му вярвате и му съчувствате. При второстепените герои нещата са малко по-зле.
Сюжетът е интересен, в един момент не можех да се откъсна от книгата. Финалът ме хвана неподготвена, макар че беше възможно и да го предскажа.
Повече ме разочарова преиграването с емоционалните излияния и потока на мисълта (мейнстрийма). На места бяха толкова много, че претоварваше.
Но емоционалната реакция от книгата в мен като цяло беше невероятна. Това езабележително произведение, което заслужава внимание, поне заради невероятно оживената и елегантна атмосфера.
На всички любители на ноара препоръчвам непремоенно да го прочетат.
(Мнението е взето от февруарската среща на Пермския клуб на книгата, 2019)
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.