CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Теотиуакан – най-великата мезоамериканска мистерия

04/14/21 / ИСТОРИЯ
Една непозната цивилизация с много въпроси без отговори





culturespace.bg

Теотиуакан е място на колосална и влиятелна култура, за чийто възход и разпад, уви, малко се знае; не се знае дори действителното име. На ацтекския език (нахуатъл) Теотиуакан се превежда като „мястото, където хората стават богове“. А ацтеките вероятно са открили руините на безлюдния град някъде през между XIII и XIV век, столетия след изоставянето му, и са стигнали до заключението, че са открили останки от мощна оригинална местна култура – прародител на тяхната.
Градът е разположен на около 50 мили североизточно от днешния Мексико Сити, в обширна равнина в най-южния край на Мексиканското плато – вълнообразна суша, която формира гръбнака на съвременно Мексико. Климатът е мек, земята е осеяна с потоци и реки – идеални условия за земеделие и отглеждане на добитък.
Самият Теотиуакан вероятно е бил заселен още през 400 г. пр.Хр., но едва около 100 г. сл.Хр. – времето на нарастване на населението и засилената урбанизация на Мезоамерика, е построен метрополисът, който сега откриваме, с широките си булеварди и монументални пирамиди. Някои историци предполагат, че неговите основатели са бежанци, прогонени на север от изригването на вулкан. Други смятат, че са били тотонаци, коренните жители на Мексико, племе от изток. Но кои са, никой не знае.
Каквито и да са предположенията, Теотиуакан е построен от опитни градостроители, които са имали невероятни познания по математика, геология, астрономия и инженерство.Те са проектирали канали с каменна облицовка, за да пренасочат река Сан Хуан право под Булеварда на мъртвите и изграждат пирамиди, които оформят ядрото на града: Храмът на пернатата змия, на Кетцалкоатъл, още по-големият, 147 метра висок, Храм на Луната и обемният, затъмняващ небето, висок 65 метра, Храм на Слънцето.

Храмът на Слънцето

Клемънси Когинс, професор по археология и история на изкуството в Бостънския университет, предполага, че градът е проектиран като материална проява на мита за създаването от неговите основатели. „Теотиуакан не само е бил разположен в премерена правоъгълна решетка (която странно прилича на компютърна платка с два големи процесорни чипа – Слънчевата пирамида и Лунната пирамида), но моделът е бил ориентиран по движението на слънцето“, пише Когинс. Тя далеч не е единственият историк, който вижда града като мащабна метафора. Майкъл Коу, археолог от Йейл, аргументира през 80-те години на миналия век, че отделните структури може да символизират появата на човечеството от необятно и бурно море (както е в Битие). За мезоамериканците от онова време се смята, че са си представяли света като роден от пълна тъмнина, в случая водна. Например фасадата на Храма на Кетцалкоатъл е покрита с това, което Когинс нарича „морски мотиви“: черупки и нещо, което прилича на вълна. Коу пише, че храмът представлява „първоначалното създаване на Вселената от водна пустота“.

Храмът на Луната

Последните данни сочат, че религията, практикувана в тези пирамиди, прилича на религията, практикувана в съвременните градове на маите Тикал и Ел Мирадор, на стотици мили на югоизток: почитането на слънцето, луната и звездите; почитането на Кетцалкоатъл; честата поява в живописта и скулптурата на ягуар, който едновременно е божество и защитник на хората.Това показва приемствеността на културите. От средата на III век сл.Хр. започва класическият период на издигането на паметници с дати от календара на маите.

Храмът на Кетцалкоатъл

Между 150 и 300 г. сл.Хр. Теотиуакан се разраства бързо и към 400 г. вече се е превърнал в най-мощният и влиятелен град в региона. Жилищните квартали възникват в концентрични кръгове около центъра, като в крайна сметка се строят хиляди отделни семейни жилища, които може да приютят около 200 000 души.
При проектирането на Теотиуакан архитектите на града са подредили основните паметници по оста север-юг покрай така наречения Булевард на мъртвите, свързващ най-голямата структура, Храма на Слънцето, с Ciudadela, югоизточният двор, в който се помещава Храмът на Катцелкоатъл.
Храмът 
Неотдавнашната теренна работа на учени като Дейвид Карбало от Университета в Бостън разкрива голямото разнообразие на обитателите на Теотиуакан: съдейки по артефакти и картини, намерени в оцелелите структури, жителите са дошли в Теотиуакан отдалеч – от Чиапас и Юкатан. Вероятно има квартали на маите и махали на сапотеки (коренни жители на Мексико), дошли от юг. Както каза наскоро ученият Мигел Анхел Торес, служител в Мексиканския национален институт по антропология и история, Теотиуакан вероятно е един от „първите големи съдове за претопяване“ на различни народи и култури в Западното полукълбо. „Вярвам, че градът е растял малко като съвременния Манхатън“, казва Торес. „Разхождате се из тези различни квартали: Испански Харлем, Чайнатаун, Кореатаун. Но заедно градът функционира като един, в хармония“.
Обаче хармонията не продължава дълго. Разрушаването на някои от скулптурите, които украсяват храмовете и паметниците, подсказва за периодична смяна на режима в управляващата класа на Теотиуакан; а изобразяването на щитове и копия на воини, за сблъсъци с други местни градове-държави. Може би, както няколко археолози предполагат, гражданска война обхваща Теотиуакан, завършвайки с пожар, който, изглежда, е повредил огромни части от вътрешността на града около 550 г. сл.Хр. Може би пожарът е причинен от чужда армия. Може би след това е настъпила мащабна миграция.
През 750 г. сл.Хр., близо 700 години след създаването си, град Теотиуакан е изоставен, храмовете му все още са пълни със съкровища, артефакти и кости, а сградите му са оставени да се рушат. Бившите жители на Теотиуакан, ако не са били убити, вероятно са били погълнати от популациите на съседни култури или са били върнати по установените търговски пътища в земите, където техните родови предци все още са живели в различни краища на мезоамериканския свят.
Но къде е това, никой не знае.Те отнасят своите тайни със себе си. Днес, дори след повече от век разкопки на мястото, има много неизвестни за цивилизацията Теотиуакан. Те са имали някакъв квазийероглифичен писмен език, но той не е разчетен; не знаем на какъв език се е говорело в града или дори на така нареченото „място“. Имаме някаква представа за религията, която са изповядвали, но не знаем много за свещеническата класа, нито за държавното устройство, за вярванията на жителите на този загадъчен град. Не знаем точно какво е довело до основаването на града, нито кой го е управлявал през неговото половин хилядолетие на господство, нито какво точно е причинило разрухата му. Както Матю Роб, уредникът на мезоамериканското изкуство в музея „Де Йънг“ в Сан Франсиско, казва: „Този град не е създаден, за да отговори на нашите въпроси“.
Неразрешените загадки на Теотиуакан привличат милиони посетители от цял свят, а Теотиуакан е обявен от ЮНЕСКО през 1987 г. за обект на световното културно-историческо наследство.

Подбор, превод и редакция:М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.