CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Термесос – градът, който Александър Велики не успя да завладее

03/28/22 / ИСТОРИЯ
Един от загубените градове на древността





culturespace.bg

Древният град Термесос се намира на 30 км северозападно от Анталия, на височина 1000 м, дълбоко в планинския масив Таурус, на планината Солимос (дн. Гюлюк). Обвит в митове, изоставеният писидийски (Писидия е област в древна Мала Азия, разположена приблизително на мястото на съвременната провинция Анталия в Турция) планински град е едно от малкото места, които Александър Велики не успява да завладее. През 333 г. пр.Хр. Александър достига планинската крепост на Термесос, оприличава го на орлово гнездо – и решава да не предприема нападение.

Термесос - руините на Амфитеатъра

За първи път Термесос се появява в литературата на страниците на „Илиада“. Омир споменава, че Белерофонт, гръцкият герой, който яхнал крилатия кон Пегас и станал известен като убиец на Химера, е имал поръчка от царя на Ликия да завладее Термесос. Той успява да принуди жителите на града да се предадат, като прелита над планините с Пегас и хвърля камъни по бунтовниците.
Освен тази история, малко се знае за древната история на Термесос. Най-вероятно градът е основан от писидийско племе, местни хора, свързани с жителите на Исаврия и Киликия – исторически области в Мала Азия. Жителите на Термесос наричали себе си Солими и това име, според Страбон, древногръцки и римски географ, историк и пътешественик (63/64 г. пр.Хр – 24 г.), произлизало от Солимей, анатолийско божество, което през по-късни времена се идентифицира със Зевс. За това свидетелстват монетите, сечени в Термесос с изображението на божеството и неговото име.

Гробницата на Алцетас

Първото историческо споменаване на Термесос датира от 334 г. пр.Хр. По това време Александър Велики пристига в района с план да превземе Термесос. Опитите му обаче се провалят и Орловото гнездо се оказва по-труден проблем от Гордиевия възел. Македонският цар губи в Термесос много време, но дълбоките клисури и стръмните планински склонове осигуряват достатъчна защита на жителите на града. Накрая Александър решава да остави Термесос и насочва армията си към Сагаласос, античен град на около 100 км северно от Анталия. По този начин Термесос става един от двата града в Мала Азия (другият е Силион), които македонската армия не успява да завладее.
През елинистичния период Термесос преживява голям разцвет, но е замесен в конфликтите между наследниците на Александър Велики. Един от пълководците на македонския цар Антигон I Монофталм след смъртта на Александър се провъзгласява за владетел на Мала Азия. Тогава той обявява война на конкурента за титлата Алцетас (Алкет), който по това време се намира в Писидия.
Алцетас и неговите спътници побягнали пред огромната армия на Антигон I в Термесос и жителите на града се заклели да му помогнат. Въпреки това, когато Антигон обсажда града, съветът на старейшините решава да му предаде Алцетас, за да защити Термесос, и изпраща пратеници с новината.
По-младите жители на Термесос се противопоставят на това коварство и напускат града в знак на проте. Алцетас избира смъртта пред срама да падне в ръцете на врага – той се самоубива и тялото му е предадено на Антигон I.
През II век пр.Хр. Термесос участва в доста конфликти, първо – против ликийските градове, а след това – и против техните съседи от град Изинда. През този период градът създава и своя колония под името Термесос Минор (известна още като Ойоанда). По време на друг конфликт, този път със Селге, Термесос влиза в съюз с царя на Пергам Атал II. Това приятелство е отбелязано с издигането на двуетажна стоа (колонада), финансирана от Атал II.

Изсечени в скалите гробници по главния път към Термесос

През периода на римското господство в Мала Азия Термесос запазва значителна автономия като „приятел и съюзник“ на Рим. Жителите на града може да създават свои собствени закони, също така им е била гарантирана свободата и правото да секат свои собствени монети.
Краят на просперитета и съществуването на Термесос идва със земетресение, което разрушава акведукта, доставящ питейна вода на града. Точната година на това събитие не е установена, макар да е известно, че още през периода на ранното християнство Термесос е бил седалище на епископа. През V век сл.Хр. градът е вече напълно пуст и и изоставен. Става един от „загубените градове“ от древността.
Още преди средата на XIX век първите европейски изследователи пристигат в Термесос. Сред тях са Томас Абел Бримидж Спрат (1811 – 1888), английски вицеадмирал, хидрограф, геолог, и Едуард Форбс (1815 – 1854), британски натуралист. Те описват своите открития в Южна Мала Азия в книгата „Пътувания в Ликия“, публикувана през 1847 г. Чарлз Фелоуз, британски археолог, също посещава Термесос. Резултатите от тези първи пътувания до руините на Термесос съдържат описания на запазените сгради и първите планове на древния град.
През 80-те години на XIX век Термесос многократно е посещаван от полския изследовател граф Карол Ланкоронски, чиито подробни описания и внимателно изготвен план на града, заедно със скиците, изготвени от Джордж Ниман, са публикувани във втория том на неговия труд „Градовете на Памфилия и Писидия“. Ланкоронски пише за Термесос със следните думи: „От всички градове на Писидия, които посетихме, Термесос има най-особената и най-велика позиция: той е в същото време наблюдателна кула, от която се открива далечна гледка, и гнездо, заровено дълбоко в долина, заобиколена с пръстен от планини. Ако жителите му са се отдавали на разбойничество, не биха могли да намерят по-добро скривалище от това орлово гнездо“.
Днес трудностите на пътуването на 1000 м над морското равнище, за да се стигне до Термесос, се възнаграждават с гледката от античния театър, който има славата на най-добре разположената от всички древни сгради от този вид в Турция. Това Орлово гнездо, както Термесос е наричан от Александър Велики, се намира в Национален парк, където останките от древни сгради са сгушени сред борова гора. Руините на градските стени и порти стигат до горната агора на Термесос. Този просторен площад някога е бил заобиколен от три страни с колонади. Както вече споменахме, двуетажната стоа в дорийски стил от северозападната страна на агората е финансирана от цар Атал II от Пергам и датира от II век пр.Хр. Североизточната стоа е финансирана от богат гражданин на Термесос, наречен Осбарас. Тя е създадена по модела на стоата на Атал, но е издигната по-късно, през римския период, най-вероятно през I век сл.Хр. На около 100 м южно от театъра стои най-добре запазената сграда в Термесос – булетерият, или място за срещи на градския съвет, който е функционирал и като одеон, т.е. малък театър, предназначен за музикални и поетични представления.
Стените на тази сграда, направени от дялани каменни блокове, все още се издигат на височина от два етажа (10 м). В миналото този булетерий е бил покрит и слънчевата светлина е прониквала вътре през големите прозорци на източната и западната стени.
Досега в Термесос са идентифицирани останките на шест храма. Пет от тях се намират в близост до агората и булетериона, а шестият е храмът на Артемида и Адриан – на входа на града.
Гробищата са разположени от трите страни на Термесос – на юг, север и запад. В тези некрополи има скални гробници и богато украсени саркофази. Твърди се, че една от гробниците принадлежи на Алцетас I. Тази гробница, датираща от IV век пр.Хр., е украсена с подобие на воин на кон.
За съжаление, от края на XIX век новите знания за Термесос са оскъдни, защото са правени само повърхностни проучвания на руините. Удивително е, че толкова интересен и мистериозен град не е насърчил археолозите да провеждат системни изследвания.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.