Тийнейджъри корабокрушенци,

culturespace.bg Книгата на Уилям Голдинг от 1954 г. „Повелителят на мухите“ проследява група млади момчета, които се озовават заседнали на отдалечен остров. Внимание, сценаристи – нещата се превръщат в чист хаос и излизат наяве най-мрачните пукнатини на човешката природа. И все пак, само единадесет години след публикуването на книгата, шест тийнейджъри наистина се озовават заседнали на необитаем остров в Тихия океан. Те прекарват там петнадесет месеца, преди да бъдат спасени, но за разлика от героите в „Повелителят на мухите“, всички те оцеляват след изпитанието – и случилото се на острова не би могло да е по-различно от това, което Голдинг е сънувал. Как група тийнейджъри се озоваха заседнали на остров През 1965 г. шест тийнейджъри на възраст между 13 и 18 години избягали от католическото си училище-интернат в полинезийската островна държава Тонга и тръгнали да търсят приключения. Те взели със себе си кокосови орехи, банани и газова горелка и възнамерявали да отплават до Фиджи или Нова Зеландия. Но след като една нощ се изгубили, те се озовали носени по течението осем дни, като жаждата им била все по-силна. Накрая забелязали остров в далечината и се отправили към брега. Островът, отдалечено място, наречено Ата, щял да бъде техният дом повече от година. Какво се случило с корабокрушенците от Тонга През първата си нощ момчетата плакали и се молили, след което на следващия ден отишли да изследват острова. Отчаяно нуждаещи се от вода и храна, те си обещали, че ще работят заедно, за да се справят с трудните обстоятелства. Момчетата създали нещо като миниатюрно общество. Те започвали и завършвали дните си с песни и молитви, съставяли график за кухненска, градинска и охранителна работа и си давали почивка по време на спорове. Строили къщи от кокосови листа, откривали кокошки, които се размножавали, откакто предишните жители на острова – коренното население, отвлечено в робство – си тръгнали, и в крайна сметка започнали да готвят храна на открит огън. Те дори изработили импровизирани инструменти и фитнес уреди. Островът Разбира се, в „Повелителят на мухите“ героите първоначално се опитват да установят система за контрол и ред, но нещата се разпадат, след като се превръщат в параноя. Но това изобщо не е така за тонганските момчета. Те се грижели един за другиго, въпреки силната жажда и носталгията, и дори когато едно момче си счупило крак, другите го наместили с пръчки и се грижили за него, докато се възстановявало. Част от това може би се дължи на възпитанието на момчетата. „Всички ние произхождаме от близки и бедни семейства, където каквото и да получиш, го споделяш“, каза едно от момчетата, на име Сионе „Улуфонуа Фатауа, пред „People“ през 2020 г. „Ако някой имаше нещо, което не му хареса, той говореше за него и ние казваме „съжаляваме“, след което се молим и всичко е наред. Ако някой наистина се ядосаше – например, ако аз планирах нещо, а той не го направи, – изчезваш за няколко часа, гледаш океана и го изчистваш от ума си.“ Как момчетата бяха спасени Корабокрушенците от Тонга най-накрая бяха открити през 1966 г., когато австралиец на име Питър Уорнър плава с рибарската си лодка и забелязва някакви следи от пожар на брега на острова. Тогава той е забелязан от някои от момчетата, които бързо се затичват към него, дългокоси и крещящи. Уорнър се свързва с радист, който наистина потвърждава, че момчетата са изчезнали и се предполага, че са мъртви. „Намерихте ги! Тези момчета бяха обявени за мъртви. Проведени са погребения“, казва операторът. „Ако са те, това е чудо!“. Веднага след завръщането си на Тонга, момчетата били арестувани за кражба на рибарската лодка, с която били тръгнали. Но Уорнър успял да продаде правата върху историите на момчетата на австралийска телевизионна станция и използвал средствата, за да ги спаси. За тонганските момчета заседналостта им е изглед към най-доброто от човешката природа, а не към най-лошото. „Когато си спомням за времето ни на острова, осъзнавам, че наистина научихме много“, пише корабокрушенецът Мано Тотау за преживяването. „И когато го сравня с това, което научих в училище, мисля, че научих повече на острова… Научих се как да се доверявам на себе си. Сега осъзнавам, че няма значение кой си; няма значение какъв цвят си, каква раса си или нещо подобно. Защото, ако си в истински проблем, в крайна сметка ще видиш какво трябва да направиш, за да оцелееш.“ Превод от английски: Георги ВЕНИН