Тодор Ангелов – Божаната: съдбата на бащата на Свобода Бъчварова и паметта, която не бива да изчезва

Димитър ЩЕРЕВ „Миналото е органическо присъствие по пътя към истината.“ С тези думи писателката и сценарист Свобода Бъчварова обяснява смисъла на дългогодишното си завръщане към историята. В центъра на това литературно и нравствено търсене стои и една изключителна човешка съдба – тази на баща ѝ Тодор Ангелов – Божаната, български революционер, загинал в борбата срещу нацизма и почитан като герой на белгийската съпротива. Историята му отвежда далеч отвъд националните граници – до Брюксел и квартал Схарбек, където десетилетия наред бюст-паметник напомня за българина, превърнал се в част от европейската история на съпротивата. Именно към тази история се връща новият епизод на документалната поредица „Видими потайности“ с автор Димитър Щерев. Той поставя въпроса не само за следите на българската история по света, но и за начина, по който помним хората, чиито личен избор и саможертва надживяват собственото им време. За българската публика Свобода Бъчварова е значимо име в литературата и киното. Автор на романи и сценарии, тя оставя трайна следа с произведения като „Литургия за Илинден“, „Земя на прицел“ и сценариите на филмите „Опасен чар“ и „Мера според мера“. Но зад творческия ѝ свят стои и една семейна история, белязана от политическите катаклизми на XX век. Тодор Ангелов – Божаната е роден в Кюстендил. След Септемврийското въстание от 1923 г. напуска България със семейството си. Пътят на емиграцията го отвежда през Австрия и Франция до Белгия, където по-късно се включва в съпротивата срещу германската окупация. Преди това участва и в Испанската гражданска война. По време на Втората световна война Ангелов е сред организаторите на въоръжената съпротива в Брюксел. Дейността му е свързана с опасна нелегална борба срещу нацисткия режим – избор, чиято цена се оказва собственият му живот. Арестуван от германските окупационни власти, той е екзекутиран на 30 ноември 1943 г. След войната Белгия го удостоява посмъртно с военни отличия и го произвежда в чин полковник. Така човекът, напуснал родината си, намира признание в страната, за чиято свобода е пожертвал живота си. Връзката между Тодор Ангелов и Свобода Бъчварова не се изчерпва с биографичния факт, че той е неин баща. Неговият живот става предмет на продължително литературно и документално изследване, намерило най-мащабния си израз в тритомния роман „По особено мъчителен начин“, издаден през 2008 г. Работата по книгата започва десетилетия по-рано. В интервю от същата година Бъчварова разказва, че събира материали още през 50-те години. Този продължителен процес е показателен за отношението ѝ към историята: миналото не е просто завършен разказ, който може да бъде преразказван според нуждите на настоящето. То изисква проучване, съпоставяне на свидетелства и готовност да се стигне до неудобни истини. „Истината е благодат за оня, който е готов да стигне до край“, казва писателката в друга своя мисъл, която звучи особено силно в контекста на историята на баща ѝ. Тук личната памет се превръща в литературен акт. Да разкажеш живота на човек, останал в историята с политическите си убеждения, с участието си в революционни движения и с гибелта си, означава да се опиташ да възстановиш цялостта на една човешка съдба отвъд готовите определения. За Бъчварова това е и начин да изследва времето, в което са живели нейните родители, и нравствените изпитания, пред които то ги е изправило. През 1982 г. в брюкселския квартал Схарбек е открит бюст-паметник на Тодор Ангелов. Мястото не е избрано случайно – именно там българинът живее дълги години. Монументът се превръща в знак на признателност към човек, който е част от историята на белгийската съпротива, но чиято биография започва далеч от Белгия. През май 2026 г. обаче стана известно, че бюстът е изчезнал от постамента след посегателство срещу паметника. Случилото се придава ново значение на историята, която „Видими потайности“ разказва. Вече не става дума само за откриването на малко познат български паметник в чужбина, а и за уязвимостта на историческата памет. Какво остава, когато физическият знак изчезне? Дали паметта за един човек зависи от присъствието на неговия образ върху каменен постамент, или продължава да живее в книгите, документите, свидетелствата и усилията на следващите поколения да го опознаят? В случая с Тодор Ангелов отговорът може да бъде потърсен и в самото творчество на дъщеря му. Нейният документален роман е опит да бъде съхранено не само името на бащата, но и сложността на времето, в което той е живял. Историята на Тодор Ангелов – Божаната напомня, че българското присъствие в европейската история не се изчерпва с познатите имена и събития. Понякога то се открива в биографиите на хора, принудени да напуснат родината си, но продължили да участват в съдбата на обществата, в които са намерили убежище. Новият епизод на „Видими потайности“ с Димитър Щерев тръгва от познатите думи на Иван Вазов – „И ний сме дали нещо на света!“ – и достига до история, в която българската съдба се преплита с борбата за свободата на Европа. Но отвъд националната гордост остава и един по-важен въпрос: готови ли сме да познаваме миналото си в неговата цялост – с противоречията, жертвите и човешките избори, които го изграждат? Може би именно затова думите на Свобода Бъчварова продължават да звучат актуално. Истината изисква да стигнем докрай. А паметта за хора като Тодор Ангелов – Божаната заслужава да бъде съхранявана не само в монументи, но и в културата, литературата и съзнанието на следващите поколения. Вижте краткото видео от документалната поредица „Видими потайности“.