Трагедията на Ги дьо Мопасан Първа част

culturespace.bg Ги дьо Мопасан е един от най-великите френски писатели, чиито произведения са спечелили световна слава. Стилът му е лек и грациозен, но животът му е пълен с най-тежки изпитания. Ранният развод на родителите му, борбата с неизлечима болест, националната слава, калейдоскоп от любовни истории и… смърт под завивките на студено легло в психиатрична болница. Житейската история на Ги дьо Мопасан е като безкраен двубой, в който не е възможно да се спечели. Първите тревожни събития се случват в детството: когато момчето е на 11 години, родителите му се развеждат. Останал с майка си, той е много разстроен от разпадането на семейството и си дава обет никога да не се жени. Въпреки факта, че писателят интимничи с много жени, той така и не създава семейство. През целия си живот Мопасан страда от сифилис. Има надежда за пълно оздравяване, но съдбата решава друго: постепенно болестта започва да прогресира, умът на писателя се замъглява, той изпада в тежко психично разстройство, което става причина за смъртта му в разцвета на силите му. Великият французин почива на 42-годишна възраст. Този образован и интелигентен човек се превръща в слабоволно същество, лишено от чувства и спомени. Ги дьо Мопасан на 7 години По време на краткия си живот Мопасан успява да напише много произведения и оставя след себе си богато литературно наследство. Негов учител е Гюстав Флобер. Майсторът държи начинаещият писател да се отдаде изцяло на литературата, да практикува, за да усъвършенства стила си, да разработи индивидуален подход. Резултатът не закъснява: още първите публикации са приети от читателите с ентусиазъм. Тъкмо Флобер въвежда Мопасан в кръга на писателите, запознава го с Емил Зола, Иван Тургенев и др. В младостта си Мопасан служи на фронта и в творбите си често се връща към описание на френско-пруската война. Дебютната му повест „Кифла“, която разказва за жена с леко поведение, чиито морални принципи и патриотизъм са много по-силни от на буржоата, се увенчава с успех. Литературната дейност носи добър доход за Мопасан, той може да си позволи да харчи пари, без да поглежда назад, да подкрепя майка си и брат си, да има любовници, които по-късно стават прототипи на литературните му героини. През 1889 г. безгрижният живот на писателя е прекъснат от ужасна новина: по-малкият му брат умира от психично разстройство. Скоро болестта разклаща здравето му. Мопасан прекарва последните години от живота си в психиатрични болници. Загубил разсъдъка си, той се опитва да се самоубие, но оцелява. Смъртта го настигна през 1893 г. Ученик на Гюстав Флобер, бъдещият „крал на новелата“ Ги дьо Мопасан посвещава целия си живот на изучаването на най-ярката човешка страст – любовта, във всичките й проявления. Ако тогава някой му бе казал, че романът му „Силна като смъртта“ ще бъде най-доброто произведение за истинската романтика и вечните чувства, които презират догмите, Ги щеше да се изсмее в лицето му. Ето го – здравеняк подофицер с пухкави мустаци и леко присвити подигравателни очи, в разцвета на силите и възможностите си, а до Мрака е още много далеч… МАЛЪК ШЕГАДЖИЯ Анри Рене Алберт Ги дьо Мопасан е роден на 5 август 1850 г. в замъка „Мироменил“, близо до Диеп. Обеднелият френски благородник Густав дьо Мопасан отива да работи като борсов посредник отнемайкъде: дядо му фалира, а синът на благородника трябва да изхранва семейството си. От ранно детство Ги поглъща поведението на баща си - известен женкар и денди. И когато напуска семейството си заради друга красавица, изоставената съпруга Лор льо Поатвен, дъщеря на бивш буржоа, отвежда децата – малкия Ги и брат му Ерве, в село Етрета, във вилата на родителите си. Безделното и безгрижно детство на брега на Саргасово море е прекрасно време. Малкият Мопасан се сприятелява с фермери, моряци, рибари, научава се сам да лови риба и дълго ходи в околностите на брега, шпионирайки къпещите се. По-скоро – къпещите се жени, понеже Мопасан от малък е ценител на женската красота, а след това, в зряла възраст, често казва: „Малко жени са в състояние да издържат изпитанието на плажа. Само тук те може да бъдат напълно огледани и преценени“. На 13-годишна възраст майка му решава да даде невръстния бонвиван в училище и го изпраща в духовна семинария, но бързо осъзнава, че малкият Ги и духовенството са несъвместими. Мопасан бяга, разиграва номера, защото учителите непрекъснато посягат на свободата му. Отчаяна, майката вкарва сина си в лицей и тогава се случва чудо: Ги дьо Мопасан става примерен ученик, показва таланта си за наука и изкуство, особено в литературата. Самият Гюстав Флобер, стар приятел на Лор – изключителна жена, но леко изнервена заради честите измени на бившия си съпруг, става първият наставник и учител в света на великото изкуство на словото. Майката мечтае поне синът й да стане добър човек, благоверен съпруг, но… Ги дьо Мопасан в началото на кариерата си ПОДИГРАВЧИЙКАТА ФАНИ Първото момиче, което подлудява 18-годишния Мопасан, е Фани льо Клер. Младежът й посвещава трогателни стихотворения, Фани се съгласява да отиде на среща с него и когато Ги идва вечерта до прозореца й, вижда тълпа младоци, които весело се присмиват на чувствата му. Фани застава в центъра на кръга и прочита пред всички първите му поетични редове, в които пърха най-чистото чувство – младата и наивна любов на момче. Тогава Мопасан получава първия „шамар“ от женския пол и се зарича, че никога повече няма да се влюби.  (Следва) Подбор, превод и редакция: Г. ВЕНИН