CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Трагедията на Ги дьо Мопасан Втора част

12/29/20 / ИЗКУСТВО
„Обичам само една жена – непозната, която не съществува в действителност“





culturespace.bg

ОТ БЕДНОСТ ДО СЛАВА
Мопасан се отвлича от тъжните си мисли с помощта на своя наставник Флобер и на войната с Прусия, в която е редник, а след това се „издига“ в железен подофицер, който рисува жените с насмешка, като ги разглежда в своите истории от различни ъгли. Често порочни.
Първият кратък разказ „Ръката на труп“, който излиза изпод перото на младия Мопасан, не е забелязан от критиците, както и стихотворението „На брега“, чиято публикация е от същата 1975 г.
Следващата му работа – „Момиче“, е напълно забранена и подложена на цензура – Мопасан едва не влиза в затвора, защото е твърде откровен в описанията. Флобер отново се притичва на помощ и започва сериозно да „възпитава“ приятеля си: той му забранява да публикува, но го контролира всеки ден, така че Ги пише и постоянно общува със своя ментор. И не го разочарова!
През 1880 г. излиза сборникът „Меданските нощи“ (така се е наричало имението на Емил Зола, което са посещавали Мопасан и Флобер). Този сборник се превръща в триумф – той включва разкази на такива майстори като самия Емил Зола, Гюстав Флобер и други известни френски прозаици. Сред тях е и известната днес „Кифла“ от Ги дьо Мопасан.
След отпечатването и успеха Флобер казва на своя ученик, че щом намери пътя си, „ще ражда своите новели, както ябълково дърво – ябълки“. И така се случва: Ги подава оставка от министерството, в което работи, започва да стажува първо във вестник, а след това изцяло тръгва на своите далечни скиталчества, които представят на света 29 книги на новия френски писател – разказвача Ги дьо Мопасан. В продължение на десет години този ненадминат майстор на литературата успява да създаде цяла галерия от образи и да извлече мелодии от най-съкровените ноти в човешката душа.

„СКЪП ПРИЯТЕЛ“
„Лунна светлина“, „Пиер и Жан“, „По вода“, „Колие“, „Завет“ и много други брилянтни разкази донасят на Ги обожанието на читателите. Мопасан става най-продаваният писател и най-превежданият автор за една нощ, печелейки повече от 60 000 франка годишно.
Лев Толстой казва, че романите и разказите на Мопасан са толкова популярни, защото авторът не изнася лекции на читателя, Ги му говори като на свой приятел, не налага мнението си, а разказва увлекателни истории. И в крайна сметка всеки сам решава и прави своя извод за/от прочетеното. „Смисълът на живота за Мопасан е в жената, в любовта“, пише Лев Николаевич, който сам чете романите на великия женкар на френската литература.
И тогава идват големите творения, Флобер дочаква „истинско“ дълго произведения от своя ученик - „Скъпи приятелю“ (Мон ами), „Живот“, „Силна като смъртта“ – рàботи за всичко и за всички от гледна точка на любовта, често – порочна страст, която поглъща цялото същество, без да оставя избор.

„НЕПОЗНАТА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ“
Според записите на самия Мопасан, той е имал около 300 жени и всяка е била забравена толкова бързо, колкото и предишната. Те са цяла плеяда, говори се, че благородни дами от цял Париж са уговаряли срещи с Мопасан, уж за да „узнаят предварително“ как ще завърши следващият му литературен шедьовър, а Мопасан важно изваждал тетрадка от джоба на гърдите си и поставял поредната мадам в специалното си разписание. Шушука се, че е съставяно за шест месеца напред…
Ги винаги е казвал, че никога няма да повярва на мъж, който се покланя само на една дама на сърцето, защото две жени е по-добре от една, а три е по-добре от две, а десет – по-добре от три… и т.н. За Мопасан любовта е игра, в която той загубва броя на завоеванията си, докато не среща Ермина – случайната му съседка по вила.
Ермина Леком дьо Нуи е омъжена за придворен архитект и самата тя „се мъчи“ с писане, а освен това става единствената жена, „немислимата“, която отхвърля ухажването на известния Мопасан. Ги е обезсърчен! Да, писателят не се отличава с красота, но притежава известен магнетизъм и слава, на които нито една френска дама не може да устои.

Ермина Леком дьо Нуи


Ермина обаче, златокоса красавица от морския бряг, остава вярна на съпруга си и само разговаря с Мопасан. Ако по-рано романистът печели победи и след това живо „рисува“ всичките си жени в литературни опуси, сега тази непокорена лоялност е наистина непонятна за него. Цялата му изтощителна любов връща на Мопасан правото на истински чувства, той спира да си „играе на любов“ и написва най-сърдечната си творба.

„СИЛНА КАТО СМЪРТТА“
В тази творба хората живеят и се чувстват като самия Мопасан, който отразява всичките си емоционални преживявания и любов към „не неговата“ Ермина. Писателят осъзнава едва на 38, че може да обича, но любовта му вече не е нужна на никого.
Биографите на Мопасан излагат различни версии, че въпреки това Ермина е била близка с Мопасан по това време или че самият Мопасан е „охладнял“ от недостъпността на любимата си „идеална“ непозната – историята мълчи, но до самия край на дните на писателя Ермина му изпраща дълги и трогателни писма, като на най-близкия си човек – единствения приятел, който отново „бяга“ от себе си в света на жените и удоволствията – при тези цветисти, но фалшиви чувства.
Къде е в това време Ги дьо Мопасан? В салоните на Потоцкая, на срещи с Мари Кан, в градината на Лицелман, която след това ще „остави“ на света негови или не-негови незаконородени деца, или на тайна среща с „Дамата в сиво“? Или може би някъде другаде, в самите дълбини от фоайето на тайнственото женско сърце?
Тази любов към изследването на фината природа на красивата половина от човечеството в крайна сметка довежда писателя до сифилис, а по-късно и до самия Мрак, който го превзема. Ги дьо Мопасан ослепява и е откаран в психиатрична болница в усмирителна риза. Две години по-късно великият любовник, блестящият романист почива, защото просто не може да живее в Мрака, лишен от радостта да „види“ своята непозната отново.
Подбор, превод и редакция: Г. ВЕНИН 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.