CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Удивителна история от мемоарите на Шостакович

05/01/23 / ИЗКУСТВО
За Сталин - запис на музикално произведение за една нощ





culturespace.bg

Веднъж в кабинета на ръководството на Радиокомитета на СССР се чува звън, който всички дълго време ще помнят. Обажда се Сталин. Лидерът бил слушал 23-тия концерт за пиано на Моцарт по радиото предния ден и бил много впечатлен от изпълнението. И така, той пита дали могат да му изпратят запис в дачата, уточнявайки, че „свирила Юдина“.
Отрицателен отговор, разбира се, не се очаквало. На Йосиф Висарионович казали, че, разбира се, ще изпратят всичко. Когато вождът затваря телефона, всички в стаята замръзнали от страх: просто нямало запис; концертът се излъчвал на живо…
Било взето единственото възможно решение в такава ситуация: незабавно да се направи запис. Повикали Юдина, оркестъра и диригента. „Всички трепереха от страх“, казва Шостакович. „С изключение на Юдина, разбира се. Но тя е частен случай, на нея морето ѝ беше до колене“. Диригентът трябвало да бъде изпратен у дома – не можел да се справи със страха си и спокойно да се настрои на работа. Извикват друг. Абсолютно същото се случва и с него. Само третият диригент успява да се вземе в ръце и да се съсредоточи върху ръководството на музикантите.

Мария Вениаминовна Юдина

„Мисля – заключава Шостакович, –че това е уникален случай в историята на звукозаписа: имам предвид, че диригентът трябваше да бъде сменен три пъти за една нощ. Както и да е, записът беше готов до сутринта. Те правят един екземпляр и го изпращат на Сталин. Да, беше рекорд. На сутринта плочата беше доставена на Сталин.“
За Мария Вениаминовна Юдина трябва да се разкаже отделно. Тя била най-ексцентричната фигура в историята на руската музика. Завършва Петроградската консерватория през 1921 г. в класа по пиано на проф. Леонид Николаев (който е преподавал и на Шостакович). Тя винаги се появявала на сцената в черна дълга рокля с широки „свещенически“ ръкави (почти расо) и с огромен кръст на гърдите. Казват, че никой не е знаел такива тайни за звукоизвличането като Юдина. Тя свирила със силата на десет мъже!
Музикалните интерпретации на Мария Вениаминовна се възприемали от публиката, според музиколога Соломон Волков, като неистови проповеди. Но „само“ музиката не ѝ били достатъчна и тя често, прекъсвайки концерта си, се обръщала към публиката със стихове на Пастернак и Заболотски, които тогава били забранени.
Тази невероятна жена е родена през 1899 г. в малкото градче Невел, в традиционно еврейско семейство: майката е усърдна домакиня, бащата е местен лекар и имат много деца. Страстният, неукротим темперамент, който впечатлчвал нейните колеги и ученици, се проявява в детството. До голяма степен благодарение на него Мария била активно и любознателно момиче, което никога не се задоволявало с готови отговори. Бъдещата пианистка получава първите си уроци по пиано на шестгодишна възраст. През 1912 г. тя най-накрая осъзнава призванието си и постъпва в консерваторията в Санкт Петербург. Но след известно време по семейни причини е принудена да прекъсне обучението си и да се върне в Невел.
През 1918 г. все още младата Мария Юдина се запознава с известния учен Михаил Бахтин – той идва в Невел, за да преподава в трудово училище. Мария доста лесно, органично влиза в кръга на интелектуалците на Бахтин.
Михаил отбелязва любопитна подробност: той сякаш никога не бил виждал надарен студент от консерваторията в Санкт Петербург, и то „млад“, въпреки че Мария, когато се срещнали, била само на 19, но вече много сериозна и разумна. Бахтин казва, че още тогава е имала мечти, по-високи от служенето на изкуството, че винаги е искала да стане нещо значимо, голямо, важно.
На 20 години, през 1919 г., когато антирелигиозната пропаганда е в разгара си, тя приема православието. В дневника си пише: „Трябва да бъдеш мил, трябва да стоплиш хората, да не се самосъжаляваш, да правиш добро – навсякъде, където можеш. Искам да покажа на хората, че е възможно да живееш живот без омраза, като в същото време си свободен и независим. Да, ще се опитам да стана достойна за вътрешния си глас.“
Мария Вениаминовна получила дипломата си през 1921 г. не в Петербургската, а в Петроградската консерватория. След дипломирането си става учителка, а от 1923 г. – професор. С някакво невероятно безстрашие и откритост тя изнася от катедрата на Консерваторията лекция на работническата младеж, че всяка култура, всяка сфера на човешката дейност като цяло е празна без религиозен смисъл. Уволнението за „морална корупция“ на студентите било въпрос на време…
През 1929 г. се състоял първият ѝ солов концерт в Москва, а през 1930 г. Мария Юдина е уволнена от Ленинградската консерватория. Говорело се, че това е изключително меко наказание за „прекалената религиозност“ и само щастливо стечение на обстоятелствата спасява пианистката от арест.
„Бях удостоена със скромен минимум“, пише Мария Вениаминовна, „не бях арестувана, а по-скоро шумно изгонена от професурата на Ленинградската консерватория, също и от други видове работа, дълго време бях без парче хляб и така нататък“.
По-късно всичко временно се подобрило: след няколко години Мария Вениаминовна успява да си намери работа в консерваторията в Тбилиси - там тя провежда следдипломно обучение за пианисти, а по-късно е приета в колектива на Радиокомитета и Московската консерватория, където работи до 1951 г. Дълго Юдина преподава и в института „Гнесин“, но през 1960 г. е уволнена от там поради неприкритите си православни убеждения.
Шумната, омразна 1939 г. е запомнена от Юдина с огромна лична трагедия: докато покорява планински върхове, загива нейният годеник, алпинистът Кирил Георгиевич Салтиков. Тя приема майка му като своя, грижи се за нея много години. Никога повече не е имала лични отношения.

В. Маяковский, Шостакович, Мейерхольд и Родченко.

Когато започва Великата отечествена война, Юдина страстно иска да отиде на фронта и да защитава родината си. Отива на курсове за медицински сестри, но разбира, че не може да се справи: „когато дойдох в болницата… обливах със сълзи тежко ранените и нямаше как да чакат помощ от мен. Така че трябваше да потърся друго приложение“. С лилави от студа ръце тя свири пред хора, седнали в неотоплена зала с филцови ботуши и кожени палта. Пътува в обсадения Ленинград с концерти. Във войнишко палто, препасано с въже, тя окачва обяви на московските стълбове: „Летя с концерти в Ленинград. Приемам пратки с тегло до 1 кг“.
В Гнесинка по време на уроци по музикална литература на учениците било наредено да пишат, че музиката на Стравински е ужасна, реакционна музика. А в класа на Юдина точно това свирили нейните ученици… Властите разбиват психиката на Шостакович. Внушават му страх. Със заплахи го принуждават да „признае“, че всичко, което е написал до днес, е поредица от заблуди. Включително Седмата симфония, Ленинградската! Композиторът се затваря, създава музика без надежда тя да види бял свят… А в класа на проф. Юдина учат Квартета на Шостакович. Тя го кани на репетиция. Когато влиза в Консерваторията. Юдина, след като отворя вратите на класната стая, напълно сериозно извиква на чистачките: „Постелете червения килим! Идва гений!“…
Юдина заработва добри пари, но живее в крайна бедност, почти мизерно. След като получи хонорар, тя подрежда купчинки на масата: Това е за лечението на сина на гардеробиерката в консерваторията; това е за семейството на свещеника в изгнание; това е за един сценичен работник, когото тя почти насила изпраща в болницата, където се оказва, че е болен от туберкулоза. За нея да помага на другите – политически затворници, приятели и непознати, не е добродетел, а норма, просто благоприличие. Тя помага на всички, които се нуждаели, давайки всичко, като за последно. За това мнозина я съдили: как може да взема назаем от едни, за да дава на други!?
Но да се върнем към историята на рекорда: запис на музикално произведение за една нощ. След като получил записа, Сталин възнаградил Юдина с фантастичен за онези времена хонорар – 20 хиляди рубли. И в отговор Мария Вениаминовна му написва следното писмо:
„Благодаря Ви, Йосиф Висарионович, за помощта. Ще се моля за Вас ден и нощ и ще моля Господа да прости големите Ви грехове пред народа и страната. Господ е милостив и ще ги прости. Ще дам парите на църквата, в която ходя“.
Било по-лошо от самоубийство. Но срещу Юдина не последвали репресии.
Говорело се дори, че когато Сталин починал, точно тази плоча на Моцарт била намерена на грамофона до леглото на вожда.
Можете да се отнасяте към тази история както искате, но дори много скептичният Шостакович настоявал за нейната истинност.
 





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.