Марияна Георгиева - Свидна
Излизайки от многобагрен и пространен цикъл, свързан с проявения наситен ум, който отговаря за материалното и очевидно изобилие, сме свикнали да изразяваме това около нас и вътре в нас пречупено през неговата призма. И продължаваме (не)осъзнато да използваме мисловните конструкции, а и словесния инструментариум на вече изживяното, говорейки и обяснявайки прохождащото Ново… А То не е дошло да бъде обяснявано и отразено от ума… То е дошло да се ЖИВЕЕ и усеща чрез сърцето – първо; после през душата ни да търси брод към висотите на духа.
Да… Но от ума до висотите на духа е, меко казано, предълго разстоянието… И звучат безкрайно несериозно, често пъти – и отблъскващо, опитите на въпросния амбициозен и спекулативен ум да удължи водачеството си във времето… Напъхвайки различните си проявления в лъже-духовни опаковки… Станиолени и целофанени… И като атракция, и като част от ценоразписа… На невежеството и неосъзнатостта.
Добре, ще каже някой, нека Умният да си продава лъскавите стоки, особено щом има изкушени купувачи… Това ще бъде тест за будността им… Но нека не нарича стоките си задушевни и духовни…
А Духовният – да вземе пък да се разграничи. И ако иска да помага за израстването и пробудата на ближните си, да внимава с употребата на думите, да не позволява на инерцията и умората да го надвиват… И особено пък, ако е служител на Познанието, би трябвало да знае, че не всички предстои да се СЪБУДЯТ… Ще се събудят тези, дето вече са Били… В момента Битието е гъмжило… Има и представители на различни раси, и помагачи от различни измерения, и души, които са новородени, те тепърва ще израстват и прохождат в пътя и в живота… Та всеки ще си бъде там, където му е мястото. И затова е нужно да е себе си.
И още нещо много важно! Често срещаме заръки от „пробудени“ и „извисени“ за това, че трябва се ИЗБЕРЕ или НАУЧИ нещо… Все повели-намерения на битовия ум… Защото – едно е да си Себе си, а друго е да правиш нещо в интерес на себе си… Има разлика, нали?! Да, второто си е „легален егоизъм“, подкрепен от мнимата духовност… И после – може ли да се НАУЧИШ да обичаш, да ИЗБЕРЕШ – от утре да се заобичаш… повече… Обичането, будността и пускането на излишното и старото, отдадеността, смиреността и т.н., не са плод нито на анализ, нито на контрол… На научаване, на практикуване, изобщо – на усилията на ума, на волята, на нивото на човешкото съзнание… Те са най-естествен резултат от зрелостта и степента на Разширеното съзнание… Знак и за Растеж… За бавно, постъпателно и пълно с „кривулици и тегоби“ ходене по Пътя. И в крайна сметка – за постигане на Тишина, и в нея – на Онова заветно сливане със Себе си… Тогава, без протягане, без напъни, ти ставаш Състояние… Състоянието на това да бъдеш Себе си… И Състоянието да си Центърът си. Да си цялостен, да (се) приемаш и да (се) обичаш безусловно.
Това бе само бегъл щрих по отношение на облика и многоликото, и неформално проявление на осъзнатия духовен персонаж.
Ще спомена Сърдечния, Одушевения…
Защото, от Ума до върховете на Духа, пътят преминава, бавно и нелеко, и през тучните ливади на Душата… А и през портала на Сърцето…
Но – за да минеш праз портала на Сърцето, трябва да си лек като перце… Оставил зад гърба си страховете и вините… Крайните превъплъщения на егото, което пак е форма на ума…
И чак когато – дал приятелска ръка, готов за мило и сърдечно ръкостискане, умът престане да е острие – и приеме, и се подравни до широтата на душата, можем да усетим и докосването на Духа…
Но само толкова.
Защото там, където свършват шумотевиците, гръмогласността и популярността, там, където формите, парите и пазарите изчезват, там, където топлотата на сърцето и душата стават повече от хладната активност на ума, там започва Одухотвореността… Която след самотно СВЕТЛО скитане те отвежда до Предела.
А стигнеш ли до Него – млъкваш...
И Живееш.
|
