Успешен български криминален трилър? Има ли го?
02/19/19 / ИЗКУСТВОКак се прави отвъд Драгоман, зад океана
|
|
Тони ТОПАЛСКА
Днес криминалният киножанр се обединява с трилъра (така го правят сега), защото само едното (разследванията ала Агата Кристи) или само другото (да се страхуваш от началото до края) вече са едноизмерни за зрителя, който не е „това, което беше“. Скучни, или прекалено напрегнати са за и без това изпънатата като струна душа на човек, чийто живот е потънал в нашата бурна съвременост. И така, стигаме до „от всичко по-малко“.
И когато прочетох в сайта flavorwire.com обобщенията на Бетани Ларсън (редактор и писател) за успешен криминален трилър, отначало много се смях, след това малко ми загорча... Български криминални филми (от времето на поредицата по Богомил Райнов) не си спомням, освен по телевизията, а те... Но да се запознаем с „маркерите” на Бетани Ларсън как се прави успешен криминален трилър.
Наемете добре познат, атрактивен водещ мъжки актьор, който може да изглежда умен и да може да се включва успешно в комедийните линии, които са по сценарий за облекчаване на напрежението. Добри възможности са Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Робърт Дауни-младши и Юън Макгрегър.
Дайте на главния герой една от трите професии: писател, детектив или ченге.
Уверете се, че вашият лош човек е добре познат актьор, който хората не мислят за лош човек. Ако можете да си завлечете Кевин Спейси, това би било най-добре. Мат Деймън е достоен резервен вариант.
Въведете произволен типаж-символ в началото на филма. Върнете този човек в края за един момент „а-хаааа!“.
Наистина имате само две възможности за сцената на действието: голям град с огромно население или градче с малобройно население. Още по-добре: снимайте на остров.
Осветлението трябва да бъде само в нюанси на сивите тонове. Това не само ще повлияе на настроението, но ще гарантира, че вашите кървави сцени наистина ще изпъкнат.
Необходимо е да има любовна тема, която да е само косвено свързана с главния сюжет. Или най-малкото - безпричинна секс сцена. За предпочитане – и двете.
Ако има начин да се завърти около правителствен заговор, направете го. Ако не, вашият филм трябва да е за организираната престъпност.
Трябва да има поне една впечатляваща сцена на насилие и една сцена на преследване. Сцена на насилие с преследване не се брои.
И ако нищо не сработи има и...
За края подгответе някакъв умопомрачителен обрат. Ако се объркате, направете филма си върху основата на успешен роман - криминален трилър.
Интересна схема. Колко ли еднотипни / да не кажа тъпи/криминални филми трябва да си гледал, че да обобщиш /наистина с ирония/такива „опорни точки”. Сигурно много. Продукцията на Холивуд и ги е осигурила. Все пак тя е хвърлила „спасителен пояс” – в последния постулат. Добрата литература винаги /а може би единствено/е била надеждна основа за добър филм.
Не знам дали нашите кинотворци споделят тези „ценности”, но криминалните сериали по телевизията или са „вдъхновени“ (каквото и да означава това) от Скорсезе/ на едно място са ги определили като „изплагиатствани”/, или проследяват едни мутренско-фамилни отношения, които не знам кого биха впечатлили... Диалозите – грубиянски, изкуствени, както сценаристите си представят, че говорят мутрите; боевете – с една странна хореография, взета от второразреден салон за джудо или ММА. Опитах се да изгледам една цяла серия... признавам – не успях. И както редя критиките... заговарям с един млад художник /днешното поколение/. „ За сериалите „Под прикритие“ и „Фамилията“ ли пишеш? Много яки!“. А той гледа само сериозни филми, „документалки“, много добре познава класиките в световното кино, и... филмите на Скорсезе... Аз се смълчах. „Е, нищо – казвам примирено. – Все пак това са само две птички, аз ще чакам пролетта!“…
|
|