В годината на Леонардо…

07/03/19 / ИЗКУСТВО
В богатия живот на ренесансовия гений, който вижда 500 години напред във времето, винаги може да се намерят интересни, малко познати факти





livescience.com

Когато Да Винчи умира през 1519 г., той оставя след себе си повече от 6000 страници дневници, пълни с личните му размишления, списъци с хранителни стоки и неприлични шеги. Той също подробно описва източниците си на вдъхновение, желанието си за трайна слава и дълбокото усещане на болка. (Оставил е и над 10 000 рисунки и скици на летателни, подводни, бойни и други машини, които след 400 години ние ще „открием“ – бел. пр.)

Той е „незаконно“ дете
Леонардо е роден през 1452 г. близо до Винчи, в сегашната италианска област Тоскана. Според повечето източници баща му е нотариус и наемодател, наричат го Месер Пиеро Фрусино от Антонио да Винчи. Смята се, че майка му Катерина е била местна селянка. Въпреки това някои експерти смятат, че Катерина всъщност е робиня, собственост на Месер Пиеро.
Родителите на Да Винчи никога не са се женили. Младият Да Винчи е живял с майка си до петгодишна възраст и по-късно се премества в дома на баща си, който се оженва за друга жена.
Дневниците на художника показват, че той е поддържал някаква спорадична връзка с майка си през целия си живот, разменяйки писма с нея от време на време. Неговите записки показват по-тясна връзка с баща му, чиято смърт Да Винчи дълбоко оплаква.

Той е необразован
За разлика от други известни възрожденски художници, Да Винчи никога не е получавал каквото и да е формално образование. Той се обучава у дома и получава най-общи знания по четене, писане и аритметика.
Израснал в селските райони на Тоскана, Да Винчи прекарва голяма част от времето си на открито, където наблюдава природата. Неговите дневници показват, че той има особено горещ интерес към свойствата на водата, както и към движенията на хищните птици. Всъщност художникът отбелязва, че най-ранните му спомени са за сън, в който хищна птица каца на лицето му и пъха перата на опашката си в устата му.
Едва през юношеските си години начинаещият художник е изпратен във Флоренция за ученик в ателието на Андреа дел Верокио, виден флорентински художник. И не минава много време, студентът става „майстор“. Говори се, че след като Да Винчи нарисувал един от ангелите в творбата на Верокио „Кръщението на Христос“, много по-опитният художник бил толкова смаян от таланта на младия мъж, че се заклел никога повече да не рисува.


Тази рисунка с креда от Да Винчи се смята за автопортрет.

Много от неговите творби са недовършени
Да Винчи е известен като бавно рисуващ художник и много от творбите му никога не са завършени. В Лувъра, наред с прочутата (и завършена) „Мона Лиза“, е изложена и недовършената картина „Мадоната с младенеца и Св. Анна“ – изобразяваща Дева Мария, младия Исус и майката на Мария, Св. Анна.
В един от Ватиканските музеи е окачена друга незавършена картина на Да Винчи – „Св. Йероним", която изобразява херметическия св. Йероним и неговия спътник – опитомен лъв.
Вероятно най-интригуващата недовършена творба на Да Винчи е неговата картина „Поклонението на влъхвите“, в която се твърди, че е изобразен самият млад художник. Картината остава незавършена през 1481 г., но се намира в галерия „Уфици“ във Флоренция, Италия, от 1670 г.
Освен тези недовършени картини, Да Винчи оставя много недовършени изобретения. Всъщност няма доказателства, че някое от изобретенията на художника е било построено. По същия начин нито една от неговите записки не са били публикувани приживе.

Той е преследван

Когато Да Винчи е на 24 години, той е арестуван заедно с няколко мъже-компаньони по обвинения в содомия. Когато не се явяват свидетели срещу художника и неговите приятели, обвиненията са свалени. Но записките на Да Винчи показват, че твърденията са били донякъде опустошителни за човек, който е обичал да пази частния си живот от публичност.
Да Винчи може и да се е страхувал за живота си. През XV век във Флоренция содомията е престъпление, наказуемо със смърт. Скоро след прекратяване на процеса художникът напуска Флоренция и отива в Милано.

Той е войнствен
След като се отказва от своите покровители във Флоренция и трябва да започне наново в Милано, Да Винчи приема нова работа. Стратегията му е да се посвети на Лудовико Сфорца, херцога на Милано.
При Сфорца на Да Винчи е възложено да създаде това, което би било върховно постижение в творческата му кариера: гигантска бронзова статуя на кон. Проектът е изоставен, когато Франция нахлува в Италия в началото на XV век.
Но гигантски боен кон не е всичко, което Да Винчи планира за херцога на Милано. След като се предлага на Сфорца, той излага плановете си за изграждане на множество „военни устройства“. В скиците на Да Винчи са включени планове за оръдия, димни машини, преносими мостове и дори бронирани превозни средства.
Подобно на неговата летяща машина обаче, няма доказателства, че някоя от тези военни машини някога е била конструирана. (А как ще е конструирана, когато технологиите „идват“ след 400-500 години! – бел. пр.)
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.