В звездната нощ на Оскарите
03/07/19 / ИЗКУСТВОЕдин голям успех, който е и малко наш!
|
|
Тони ТОПАЛСКА
Изчаках малко да се оттече пяната, защото никога не съм мислила (по-точно не съм искала да мисля), че една новина за хубаво събитие, за голямо постижение, за победа... може да развихри такива страсти, коментари, оценки, които са далеч от доброто, от добронамереността, а защо не и от добродетелта, далеч от чистата радост от успеха на другия. То се изредиха знайни и незнайни „познавачи“ на изкуството „Кино“ да определят къде е грешката и къде е постижението. Различни по цветност сайтове и телевизии, къде сериозно, къде иронично, подхвърляха за роля с реплики, за ресторантьорство, за затвор, за кандърма да се изяви... за какво ли не. Но както казва Робърт Хайнлайн (американски писател): „... най-добрата лъжа е дозирана, добре подбрана истина“. Затова реших да публикувам биографията на актьора Димитър Маринов, изпълнител на ролята на виолончелиста Олег от знаменитото трио Дон Шърли, да, от филма „Зелената книга“, тазгодишния носител на Оскар за най-добър филм. Когато я прочетете, ще разберете, че за големи постижения се иска и голям характер; че независимо от превратностите на живота, от трудностите и несгодите по пътя, когато имаш съкровена цел...упоритостта ще те заведе до нея. Тогава разбираш, че това е само един връх от многото... и нека пътят продължи.
Ето я минибиографията на Димитър Д. Маринов, публикувана в IMDb (Internet Movie Database):
На петгодишна възраст Димитър смята, че класическата цигулка ще бъде неговото бъдеще. От 11-годишна възраст е първа цигулка в младежки симфоничен оркестър и пътува из цяла Западна и Източна Европа, САЩ и Близкия изток. След завършването на средно образование по класическа музика той открива своята страст към актьорската игра. На 18-годишна възраст Димитър е приет в българската армия, което е задължително през комунистическата ера. Той е определен за частта „Артилерийско разузнаване“. В рамките на една година от службата си Димитър е задържан от военния трибунал. Обвинен е в заговор против народната република и че се е опитвал да избяга на Запад. Присъдата е три години политически затвор. Независимо от трудностите, които го следват след затворническите години, Димитър завършва магистърска степен като хонорован студент от Българската национална академия за театър и кино (ВИТИЗ) в София. През 1990 г. Димитър пътува из Европа, Канада и Съединените щати като актьор-певец в българска фолклорна джаз група, озаглавена - Mystery Voices. След последното представление в Съединените щати Димитър остава като политически емигрант в Ноксвил, Тенеси. Новият емигрантски живот предлага много предизвикателства за Димитър в продължение на много години. Без пари, приятели и роднини, той се бори да се издържа, докато изучава езика и се опитва да се приспособи. Работи какво ли не, включително мияч на чинии, художник с въздушна четка и преподавател. През 1993 г. Димитър се движи из страната със своя Volkswagen Bug и стига до Сан Диего, Калифорния. Разнообразната среда помага на Димитър да намери нови възможности за развитие и да се утвърди като „новоамериканец“. Свирейки на цигулка и пеейки в ресторанти, започва работа като кафеджия на еспресо и през 1996 г. успява да стане собственик на кафене, ресторант и кетъринг. Димитър започва актьорската си кариера в САЩ на сцената в Репертоарния театър в Сан Диего през 1999 г. През 2000 г. той преследва своята страстна мечта да работи с малки деца. В партньорство с Майкъл Ари Уулфхарт те създават, развиват и преподават многобройни образователни програми за деца в YMCA (The Young Men's Christian Association) и зоопарка в Сан Диего.
След като завършва тригодишното си бизнес начинание със семейството си в Коста Рика през периода 2006 – 2009 г., Димитър се завръща в САЩ, за да разшири актьорската си кариера, като се снима в реклами, телевизия и кино. Започва с ангажименти, например във филма „Закон на честта” (2012), в продукции на Бандито брадърс инкорпорейтид (медийна компания със седалище в Лос Анджелис, която създава, продуцира, управлява и разпространява аудио-визуално съдържание за рекламни, дигитални, филмови (телевизионни, пощенски, редакционни) VFX и експериментални услуги и проект). Първото му прослушване за филм в САЩ е през 2009 г., когато Димитър прави дебюта си на големия екран като диаболичния Керимов – руски учен и контрабандист. „Големият удар“ на Димитър е в „Зелената книга“ (2018), продукция на Universal Pictures/DreamWorks, режисиран от Питър Фарели. Класиран пети в кастинга, Димитър участва като звезден колега на Виго Мортенсен и Махерше Али. Филмът печели наградата „Избор на хората“ на TIFF 2018 в Канада.
А сега вече е и носител на „Оскар“ за най-добър филм и въпреки че един „учил“ на Запад роден кинодеец каза презрително, че този „Оскар“ се дава на продуцентите (което е вярно), представете си какво щеше да бъде филмът, ако продуцентите бяха написали историята, бяха я режисирали и изиграли... Не ми се мисли. Така че да не омаловажаваме приноса на всеки творец и да се опитаме да се зарадваме на чуждия успех, а той не е и съвсем чужд. Малко е и наш. Поне това се видя на сцената на Долби тиътър в звездната нощ на Оскарите.
|
|