Мария ВЕСЕЛИНОВА
В дипломатическата история на България Варна има запазена страница с голямо значение. Тук за първи път у нас е установена резиденция на чужда държава.
През 1347 г., по предложение на венецианския додж Андреа Дандоло, българският цар Иван Александър (1331 – 1371 г.) сключва търговско-политически договор с Република Венеция. В него важно място заемат мерките, които регулират реда в търговията между българи и венецианци и позволяват на Венеция да открие свое консулство във Варна.Пръв консул става венецианският търговец Марко Лионардо.Договорът, който внася ред в отношенията между двете държави в областта на търговията, е изпратен от Марко Лионардо на внецианския додж, придружен от писмо на цар Иван Александър и бележка на консула, в която той съобщава курса на един златен перпер на варненския пазар във венециански и български монети. Условията на договора са следните:На Република Венеция е разрешена търговия в Царство България, като се определя митото – 3%, и заплащане 2 перпера за закотвен в пристанището голям кораб и 1 перпер за малък кораб. Посочени са и четири вида монети, които ще се ползват за разменна валута:„Grossi" е венецианското grosso, а "aspri" са среброто на цар Иван Александър.
Договорът и венецианските права са потвърдени отново през 1352 г. На база на договора венецианският консул във Варна Марко Лионардо отбелязва често в своите доклади обменния курс на местната валута или единица за тегло: т.нар. варненски хиперпирон.
По-късно градът е предаден от цар Иван Александър на деспот Добротица, тогавашния владетел на Карвуна (в съвременна Добруджа). Както отбелязва османският хронист Мехмед Несри (1520 г.), наследникът на деспот Добротица – синът му Иванко, вероятно е преместил столицата си от Калиакра до Варна. През 1387 г. той подписва мирен договор с Генуа, който замества Венеция в търговията с град Варна и западното крайбрежие на Черно море.Генуезците придобиват правото да търгуват свободно и да установят търговска колония във Варна
.jpg)
|
