„Варненски хроники“ на младата художничка Петра Димитрова

culturespace.bg Салоните на Галерия „ЖарАрт“ от 3 юни щe станат дом за впечатляващите платна на варненската художничка Петра Димитрова. Текстът за представянето на изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева е точен, категоричен и експресивен: „Варненски хроники“, така е назовала самостоятелната си изложба младата художничка Петра Димитрова. Седемдесет живописни картини и монотипии сега тя представя в галерия „ЖарАрт“. Всички те, създадени през последните две години, отразяват нейното пристрастие към теми от градския пейзаж и живот. В изкуството си тя е визуален летописец , който образно разказва за своето време, като рисува исторически забележителности, актуални случки, събития, спомени за града и чрез тази хроника задава своите въпроси към настоящето и бъдещето. Родената и израснала във Варна художничка е завършила живопис при проф. Десислава Минчева в НХА в София. В биографията си има участия в престижни общи и колективни изложби, участия в различни проекти и пленери – национални и международни. Има една самостоятелна изложба в галерия „Сердика“ в София. Една награда ѝ донася признание – първо място и откупени творби за Фонда за изкуство „Експат Глобъл Арт“. Но най-важно е, че тя е избрала да живее и твори във Варна, любимия ѝ град, и както споделя: „Рисувам неща, които предизвикват носталгия и ме умиляват; които са характерни за града, дори такива, които не ми харесват“. Типичен представител за поколението си, Петра избира градските пейзажи и урбанистичната атмосфера за тема, през която да изрази своите мисли и чувства. Този „мисловен реализъм“ ѝ дава свободата да използва в градските си хроники асоциативно-метафоричен език. Така чрез него тя трансформира реалността, предава ѝ своите чувства – на тъга и меланхолия, с иронична усмивка, с лек хумор, с възхита и учудване от нещата на живота. Това умение през личната си история да разкаже, т.е. да покаже, образа, същността на света, в който живее, сега е като шанс чрез изкуството ѝ да бъдем в точното време на точното място. За Петра да разкаже варненските хроники, е въпрос на избор, не само на сетивност, избор, чрез който тя продължава традицията на градския пейзаж на Варна, чиито представители от близкото минало са Дария Василянска, Йордан Йорданов, Кина Петрова. В живописта на Петра виждаме същия стремеж към фигуративност през погледа ѝ на социален реалист да отразява неповторимата атмосфера и облик на града. Тя си служи с прости форми, превръща реалните обекти във фокус, осветени от интензивни ярки бои, които са вид код на съвременното изкуство. Използва тъмни багри за основа на живописното платно. От „мрака“ им извлича цветовете, с които осветява пространството и образите в него. В това има символика на възприятието ѝ за света, която можем да изтълкуваме така: че тя вижда цветовете на живота дори когато душата ѝ се лута в мрачните дебри на песимизма и меланхолията. Много от картините ѝ са посветени на социалните проблеми с общочовешки характер, защото ни показват живота от неговата непривлекателна страна чрез дейности, специфични за градския живот. Това са маргиналите, това са паралелните животи на социални прослойки в едно градско общество. Какво е да си обитател, наблюдател, жител на града, когато си творец? Може би да живееш в пространството на спомените, да си имаш свое място на живот сред знакови сгради и места. Но колко различни са образите на живот в градското пространство, в което заедно съществуват природа, хора, урбанистика, животни и птици и как всичко това се превръща в изкуство, в друга нова реалност. „Хроника“ на гръцки значи „време“ и Петра черпи и от миналото и от настоящето, като прави фигуративна живопис с концептуални внушения чрез изследване на конкретни архитектурни обекти –разрушени или подложени на разруха – „Баня –гъбата“, „Знаме на мира, в една друга реалност“. В картини като „Аспаруховият мост“, „Покрива отсреща“, „Фабрика Христо Ботев, погледната отгоре“ тя мести в пространството гледната точка, фрагментира архитектурни елементи в неочаквани ракурси. В други платна създава истински калейдоскоп от фигуративни сцени в духа на неодада с образи на хората от „Чистотата“, както жаргонно се наричат, с камарите отпадъци – гротеска на уредения градски живот, на потребителското преяждане с материални блага. Нейните идеи се синхронизират и с попарта, защото в живописта ѝ има банални сюжети от всекидневието на града – пазари, улици, телефонни будки, магазини, лавки, сгради и малко природа, почти изчезнала в този свят. Но стилът попарт е налице в чист вид в „Малък дюнер на червен фон“, в „Глад“. Една неочаквана страна от градския живот са кучетата, котките и гларусите на Варна, с които споделяме обитаемото си пространство. Петра ги рисува така, както ги вижда и чувства – сред бунища, с подслон или без подслон. Във всичко това има една непреодолима алиенация, която обществото не успява да осъзнае и преодолее. Петра подлага на показ в изкуството си своя различен, но изпълнен с много въпроси свят. Нейната „психологическа реалност“ е драматична, сюрреалистична, белязана от стигмите на графитите в градското пространство, от отчуждението, разрухата и изчезналата от сетивата ни природа. Така тя проектира една социална проблематика за променящите се обществени нагласи и реалности – в историческия облик на града, в градската атмосфера, в знаковите места, в погледа към романтиката на морския бряг, разрухата, животните и още, и още… и така с очарованието на картините си обогатява хрониките за Варна.” А картините ѝ говорят сами за преживяванията, чувствата и таланта на младата художничка. Както споделя Петра: „ Като човек, израснал във Варна, изложбата „Варненски хроники“ е най-естественото проявление на творческия ми път, което може да ми се случи. Творбите, които съм подбрала, са около 70 и са създадени между 2016 и 2023 г. През 2015-а се преместих да живея в София, за да уча в Художествената академия, и тогава, като заусещах носталгия по родните места, започнаха да се появяват и първите варненски картини. Това ще е първата ми самостоятелна изложба в родния ми град и втората в творчеството ми. За мен не е имало съмнение къде трябва да бъдат показани произведенията ми, а именно във Варна. Започнаха да се появяват сюжети, колкото и злободневни, толкова и специфични и пречупени през собствената ми призма. Нямах за цел да рисувам тези картини в позитивна светлина, нито да се обременявам от очакванията на околните за това как трябва да изглеждат. Старала съм се да изобразя варненската действителност такава, каквато е, с известна доза критичност, или такава, каквато бих искала да бъде – като в детството ми. И в двата случая чувствата ми, независимо дали критични или носталгични, си остават позитивни, защото са провокирани от мястото, което намирам най-близко до себе си и смятам, че познавам най-добре“. Петра Иванова Димитрова; Родена: 03.06.1996 н град Варна. Възпитаница на варненското - НУИ „Добри Христов“, специалност изящни изкуства, през 2021 г завършва с магистратура „Живопис“ в НХА. Участвала е в много изложби и пленери у нас и в чужбина. 2019-а – Първо място в Националния конкурс за млади автори” „Expat Global Art“. 2021-ва – награда за млад автор от „Национално триенале „МОСТОВЕ“ – Габрово. През 2022-ра е първата ѝ самостоятелна изложба „Отражения от пазара“ (живопис и монотипия, галерия „Сердика“, София). Изложба живопис „Варненски хроники“ на Петра Димитрова Галерия „ЖарАрт“ – 3.06.2023; 18:00 ч. Представена от Пламена Димитрова-Рачева