Варненският край – „Елдорадо” за историци и краеведи

11/20/19 / ИСТОРИЯ
Село Равна гора (Ясъ Баш)





Симеон КУЛИШ

Българската история е изключително богата и пъстра. Варненският край не прави изключение. За историята на Варна и ключовите крепости в околностите е писано доста. Но има кътчета от региона, които привличат историци и краеведи, тъкмо със своята непопулярност. Такова място е с.Равна гора (Ясъ баш). Не са много изследователите, които са се занимавали с миналото на това село. Може да отличим: проф. Милетич, Светослав Аджемлерски и протойерей Васил Димов.
В края на XIV век Варна и региона падат под османска власт. През зимата на 1388 г. тридесетхилядна армия, водена от Али паша, се отправя към североизточните български земи. Петхилядният отряд на Якши бей овладява крепостта Овеч. Най-вероятно по време на тази акция територията на днешния Авренски край попада под османска власт. На свой ред крепостта Варна е превзета от татарите на Актав на 2 февруари 1399 г. Те удобно влизат в услуга на султан Баязид I, като се настаняват в земите на Добруджанското десподство и се отдават на грабежи. По-късно ордата на Актав е разгромена, а Варна остава в ръцете на османците. Оцелелите татари са разселени из Провадия, Исакча, Ямбол, Русокастро и др.

Най-ранните сведения за с. Равна гора намираме в данъчен регистър от 1573 г. Там селището се споменава под името Йъсъ баш. В превод от турски език означава „сплесната (плоска) глава“. Има няколко легенди, които разказват за произхода на името. Най-популярната е свързана с турчин на име Ясъ бей, който имал чифлик на това място. Името Равна гора селото получава от местността Дюз-даа (от тур. „равна гора“), от която е взет безплатно дървен материал за построяването на първото училище (преди 1878 г.). Официално през 1934 г. Ясъ баш е преименувано на Равна гора.
Протойерей Васил Димов споменава, че през 1685 г. в село Ясъ баш е имало само 3 немюсюлмански къщи, които плащали данък „джезие“.
Първите българи, които се заселват в Ясъ баш, са след Руско-турската война от 1828–1829 г. Това са шест-седем семейства, потомци от Гулица. Малко преди и след Освобождението в селото идват и няколко габровчански семейства грънчари. През 1907 г. в селото пристигат и българи от Русенско, Кюстендилско и Аврен.
След 1878 г. населлението на Ясъ баш бързо нараства. През 1881 г. в селото живеят 208 души, през 1900 г. – 272 души, а през 1956 г. те са вече 628. Днес в Равна гора живеят едва 145 местни жители.
Друг любопитен момент от миналото на селото е историята около построяването на храма и на училището.
Преди Освобождението в Ясъ баш е издигната сграда, която служила за училище и параклис. През 1893/1895 г. е изградено новото училище, а старата постройка остава да се използва само като храм. Новата църква, която може да видим и днес, е построена в края на 30-те години на XX век.
Новото училище е дигнато по време на управлението на Стефан Стамболов. По спомени на Иван Филипов от с. Венелин, министър-председателят наредил в селата да се построят училища. Интересна е подробността, че това се е случило с леко насилие от страна на властите. Местните жители се възпротивили против разпоредбата на Стамболов. Наложило се стражари от Варна да въведат ред и да принудят селяните да се съобразят с волята на премиера на Княжество България.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.