CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Вехтозаветните „Еви”,

02/10/21 / ИСТОРИЯ
или С какво са известни жените протагонисти в Библията





culturespace.bg

ПРЕДИСЛОВИЕ НА ПРЕВОДАЧА:
Навярно съм сред малцината инатливи любопитковци небогослови, които са се опитвали да прочетат ЦЯЛАТА Библия. Скрупульозно прелиствах лист след лист – до страница 183. Там търпението ми се изчерпа. Но продължих: нататък прехвърлях отделни пасажи, сцени и притчи – до Новия завет, който отново ме върза за дебелия том.
Въпреки разхвърляния прочит на Стария завет, у мен завинаги се всели недоумението защо евреите са толкова горди с тази част от „светото“ писание, та чак го имат за историографско свидетелство, за истинна хроника на племето си в далечното минало. Като евреин по майка, но българин по дух, никога не съм можел да изпитам и капка гордост от неспирните хорър-епизоди в библейските анали, и то – а това е най първобитната аморалност, от която нормалния човек го побиват тръпки! – описани като героични постъпки и възвишени подвизи.
Тази статия е само малка част от онова, което ме спря да дочета Вехтия завет до края.

Интересното е, че сред няколкото книги, съставляващи Стария завет, три са наречени за жени. Това са Книгите на Рут, Юдит и Естир. Освен това дори тези, които грубо помнят съдържанието на Библията, трудно могат да преразкажат техните истории. Но те са достатъчно важни, за да съставят отделни глави от Стария Завет!


КРЪВОСМЕШЕНИЕ В СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ЦАР ДАВИД

"Бягството на Лот и семейството му от Содом", Jacob Jordans, 1620 г.

Историята на Рут всъщност започва с историята на нейната свекърва Ноемин (Наоми), еврейка. Семейството на Ноемин живеело във Витлеем, но поради силния глад в града, те се преместили в Моав – град, основан от сина на Лот от най-голямата му дъщеря. Тази история също е в Библията. Лот се премества със семейството си в Содом и приютява поклонници, които всъщност са ангели. Жителите на Содом искат гостите да бъдат подложени на поругаване, но Лот се опитва да им предложи собствените си дъщери за гавра. Содомитите не се съгласяват и за това ангелите изгарят града, като предупреждават Лот да го напусне със семейството си и да не гледа назад, докато крачи по пътя извън града.
Две дъщери и съпруга заминават с Лот. Съпругата поглежда назад и се превръща в солен стълб. Но Лот, вместо да живее сега в друг град, в съгласие с ангелите, влиза в пещера и там дъщерите, под предлог че сега може би те са последните хора на земята (въпреки че ангелите, по всичко изглежда, са обещали да унищожат само Содом и съседния Гомор), спят с баща си.
От най-голямата дъщеря и Лот произлизат моавците, включително момичетата, за които синовете на Ноемин решават да се оженят.
Уви, на семейството на Ноемин е съдено да измре почти до последния човек в земите на моавците. Остават само самата Ноемин и двете ѝ снахи от Моавит: Рут и Орел. Вдовицата и осиротяла майка се кани да се върне в родината им и убеждава снахите да не я следват, защото не ѝ дължат нищо. Орел избира да се върне у дома, а Рут следва Наоми, живее сред евреите и според еврейската традиция. Сред тези обичаи е бракът с овдовели снахи и тя е омъжена за Боаз, роднина на покойния ѝ съпруг. Благодарение на това Рут става прабаба на цар Давид. Оказва се, че цар Давид е потомък на Лот и дъщеря му!

АЛКОХОЛЪТ Е ВРАГ НА БДИТЕЛНОСТТА!

"Юдит с главата на Олоферн", Кристофано Алори, 1613 г.

Юдит е една от любимите героини на художниците от миналото. Традиционно на нея се гледа като на символ на патриотизма. Феминистките също я обичат - като находчива и смела жена. Ако видите картина на жена в ръце с мъжка глава, която носи или направо я отделя от тялото, тогава най-вероятно на портрета са изобразени самата Юдит и нейният „подвиг“.
Еврейският град Бетулия е обсаден от асирийската армия, водена от командира Олоферн, лоялен слуга на Навуходоносор. Олоферн прекъснал единствения източник на вода и жителите на града били заплашени да умрат болезнено от жажда. Те решили, че ако самият Бог не им помогне след пет дена, те ще предадат крепостта на асирийците и ще им се подчинят в замяна на вода. Това решение ядосва млада вдовица на име Юдит. Тя заявява, че така поставят условия на Бог и обещава да реши проблема сама.
Рано сутринта Юдит облича най-хубавите си дрехи, краси се, парфюмира се и като взима със себе си прислужница и торба кошерна храна, потегля към лагера на врага. На асирийските войници, които я спират, Юдит високомерно заявява, че е пророчица, която ще покаже на Олоферн пътя за бързо превземане на Бетулия. Тя уверява Олоферн, че ще го доведе в самия Йерусалим. Военачалникът, като вижда пред себе си красива и царствена дама, я обявява за почетен гост и неволно не откъсва поглед от нея. През нощта Юдит трябва да отиде да се измие, защото през деня не е възможно това да се стори тайно; през деня тя разговаря с Олоферн, като го захранва с обещания, и чака подходящия момент.
По време на един от разговорите, гарнирани с обилни лакомства, Олоферн толкова се напива с вино, че заспива дълбоко. Юдит изпраща слугите и отрязва главата на асириеца със собствения си меч. Прислужницата ѝ скрива главата в торба с храна и „почетният гост“ напуска лагера, като се възползва от факта, че войниците знаят за доверието на своя водач в нея. Когато Юдит стига до града, евреите окачват главата на Олоферн на крепостната стена. След това армията от евреи побеждава деморализираните асирийци без особени затруднения. Юдит, в чест и мир, доживява до сто и пет години.
В наше време се поставя под въпрос историчността на събитията от Книгата на Юдит. Първо, почти всички имена и заглавия в нея „говорят“. И така, Юдит е буквално еврейка, а Бетулия е нещо като „свято място“, което може да бъде евфемизъм за цялата еврейска земя. Освен това Навуходоносор не би могъл да изпрати асирийска армия – той бил вавилонски цар. И във всеки случай този цар успешно покорява евреите. Може би цялата история е просто притча.

ГЕНОЦИД, ИЛИ КАК ИЗГЛЕЖДА ДОБРОТАТА НА КРАЛЯ

"Кралица Естир". Едуин Лонг,  1878 г.

Персийският цар Ахаузер имал забележително красива съпруга – Ващи (понякога, в разрез с българския правопис, изписвана Вашти – бел.пр.). Един ден царят направил страхотно тържество. Според обичая жените в такива случаи празнували поотделно и Ващи пирувала от женската страна на двореца с придворните дами. Но на седмия ден от тържествата царят на персите, разгорещен от запоя, заповядва на Ващи чрез своите скопци да дойде и да се яви на царските гости. Благородните перси не се фукат пред мъжете. Ващи се обижда В отговор царят, от своя страна, също се обижда и заменя жена си с по-„неетикетната“ еврейка Естир. Ващи вероятно е била изпратена при родителите си – поне за нейна екзекуция не се споменава.
Естир е осиновена дъщеря на евреин, който веднъж спасява живота на царя. О факта, че тя става персийска царица, недоволстват мнозина. Един от царските придворни чрез измама успява да накара монарха да нареди изтребването на всички евреи в Персия. Въпреки че такъв акт се смята за нагъл и може да доведе до екзекуция, Естир се явява при краля без покана и започва да го убеждава да отмени заповедта.
Царят обаче, объркан от молбите на Естир, нарежда на своя придворен да спре екзекуциите, отменя жестокия указ и приема друг жесток указ, който позволява на евреите да убиват враговете си. В резултат на това клането все пак започва в Персия, но като че ли наопаки: евреите убиват седемдесет хиляди души, включително синовете на зъл благородник.
Трудно е да се повярва, но тъкмо в памет на този кървав обрат в историята евреите вече празнуват Пурим – празник, известен със своите пиеси „пуримшпили“. Въпреки това, естествено, те се радват не на убийството на седемдесет хиляди персийци, а на факта, че са успели да избегнат първоначално замислените убийства.
Източник: kulturologia.ru

Превод от руски: Георги ВЕНИН

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.