Велики литератори и мерзки женомразци

06/13/20 / КУЛТУРА
Писатели, които са се държали с жените като истински негодяи





 culturespace.bg

Това е стара тема: може ли да си изкусен писател и долен човек.
Чуковски и Андерсен мразят децата, а пишат за тях, и то – чудесно, макар и с притворна любов. Толстой създава прекрасни женски образи и почти малтретира (ако не физически, доказано психически) съпругата си София.
Как е възможно!?
Максимата, че талантът е преди всичко характер, е твърде спорна, поне като уравнение от две положителни величини… Една статия за Виктор Пасков така е и озаглавена: „Безспорен талант – спорен характер“.
(С риск да си докараме беля на главата, и Варна си има един даровит поет и кепазе-човек.)
Ето обаче трима неварненци – трима световни класици-словотворци… които пишат красиво, но живеят грозно…


ЕКЗЮПЕРИ
с измама си връща бившата жена и после я напуска отново
Заради Антуан дьо Сент-Екзюпери салвадорската журналистка Консуело Сунсин се отказва от дружба с политическата върхушка на Аржентина и изгубва огромна пенсия, доходи и дял от недвижима собственост, които й се полагат като вдовица на гватемалски депутат.
И какво получава тя насреща?
Мъжът на живота й офейква, ако трябва да се изразим на съвременен език, от процедурата на бракосъчетанието. Когато двойката идва в кметството на Буенос Айрес, за да подпише съответните документи, в очите на писателя се появяват сълзи и той казва: „Не мога да се оженя далеч от роднините си“. Това е голямо унижение за горещото латиноамериканско момиче: та нали тя вече съжителства с Екзюпери, което по тогавашните нравствени мерки се смята за неприлично.
Като се прехвърлят във Франция, влюбените все пак се разписват. И нататък става още по-зле: безкрайни срещи с гости посред нощ, прозвънявания от любовниците на съпруга и тормоз от неговите знатни родственици довеждат Консуело до нервно изтощение. Най-малко два пъти я настаняват в психиатрична клиника: първия път – когато Екзюпери замалко не загива при катастрофа със самолета си над Сахара; втория – след семейна кавга по време на вечеринка. Писателят рядко навестява жена си в болницата.
Почувствала се необичана и нежелана, Консуело неколкократно обявява разрива им и напуска Антуан. Но всеки път той я връща с обещания, че „този път всичко ще бъде различно“. Веднъж клетата жена дори се качва на кораб, за да се върне при родителите си в Латинска Америка, но след няколко месеца съпругът й пак я уговаря да си дойде в Париж и я устройва в хотел, за да не пречи на отношенията му с поредната любовница.
Екзюпери и Консуело

През Втората световна война Консуело се сгодява за демобилизиран майор. „ Нужен ми е спътник. Не искам повече да оставам сама“ – заявява тя на Антуан при срещата им в малък френски градец. Писателят не се разстройва. Той поканва жена си на вечеря в хотела на приятел, където я напива с портвайн. Оттам отива да звъни на майора, сгоден за Консуело, да му съобщи, че неговата възлюбена ще закъснее. По-късно Консуело си спомня тази вечер:
„И той отиде да звъни. Чаках го почти час. Стопанинът ми наля чашка невероятно вкусен ликьор от сливи… Най-накрая се появи Тонио (латино-умалително на Антуан – бел. ред.) и обречено ми съобщи: „Майорът ме помоли да Ви предам, че повече няма да Ви чака. Той е обиден. Чуйте, Консуело – добави той, като се усмихваше, – защо не се сгодите за мен? Не се обиждайте на майора. Всички мъже са еднакви“. Не бях успяла да пророня и дума, когато Тонио сне медальона от шията ми. И скоро аз се озовах в разкошен апартамент на хотел „Амбасадор“, бях не само сгодена, но и отново се омъжих за собствения си съпруг…“.
На следващото утро тя разбира, че Антуан дори не е смятал да звъни на майора. А само след ден той отново я напуска.

КАФКА
три пъти разторгва годежи и върти роман с приятелка на невестата
С 25-годишната еврейка от Берлин Фелиция Бауер писателят се запознава на гости у общ приятел – Макс Брод. Той е на 29, темерут, доста неуверен в себе си и недолюбва каквато и да било проява на сексуалност в човека. Въпреки това романът на Кафка и Бауер продължава пет години – може би защото за това време младите се виждат всичко на всичко няколко пъти, а през останалото време си общуват с писма.

Кафка и Фелиция

Срещат се отново едва половин година след запознанството си. В пасхалната седмица на 1913 г. Франц пристига в Берлин. До последния миг той измисля извинения да не прави това: събрание на мелничарите в Прага, среща със Съюза на строителите в Бърно, затруднения в писането, недоспиване. Неловкото свиждане продължава едва два часа: младите се поразтъпкват из парка „Груневалд“ и се сбогуват.
След два месеца Кафка предлага да сложат край на преписката си, а след още две седмици, на 16 юни 1913 г., внезапно прави предложение на Фелиция в писмо от 20 страници. В това послание той предупреждава възлюбената си: първо трябва да посети лекар, който да освидетелства способността му да оплодотворява и яснотата на ума му.
„А сега помисли, Фелиция, какви промени ще донесе за всекиго от нас бракът, какво всеки ще придобие и какво ще изгуби – пише той. – Ти ще изгубиш Берлин, работата си, която така те радва, дружките си, множество дребни удоволствия, представите, че би могла някога да се омъжиш за здрав, весел и добър спътник в живота, да родиш читави и здрави деца, към което, ако се вслушаш в себе си, буквално те тегли. И вместо тези наистина невъзвратими загуби ти ще получиш болен, слаб, необщителен, мълчалив, печален, упорит, по същество – почти пропаднал човек.“
За учудване, след такова чудато послание Фелиция отговаря с „да“. И тогава Кафка записва в дневника си:
„Коитусът е наказание за щастието да бъдете заедно. Да живееш колкото се може по-аскетично, по-аскетично от ерген – тъкмо в това за мен се състои единствената възможност да понеса брака“.
Младият човек протака със сватбата. С желание да разбере какво става, Фелиция изпраща при жениха 21-годишната си приятелка от Виена Грета Блох. И какво прави Кафка? Завърта нежна кореспонденция и с двете момичета! В писмата до Виена той търси благосклонността на Грета, а в едно от посланията до Берлин отново прави предложение на Фелиция – и тя отново се съгласява да стане негова жена.
След това Франц пише на Грета колко хубаво би било след сватбата да заживеят в тройка.
„Ще водим прекрасен живот и Вие, за да ме подложите на изпитание, ще държите моята ръка в своята, а аз, сякаш за да изразя благодарността си, ще държа Вашата в своята“ – мечтае той.
Измъчената Грета показва на Фелиция преписката с нейния жених, като подчертава с червено най-пикантните места. Извикват несретния донжуан в Берлин, където го присрещат двете му севди. Годежът отново се разторгва. Кафка заминава на море, да лиже раните си.
След три години, през юли 1917-ма, той за трети път прави предложение на Фелиция. Само че само след месец отново разторгва годежа: от гърлото му бликва кръв и той приема това като знак свише.

ХЕМИНГУЕЙ
три пъти се развежда и всеки път обвинява за това съпругите си
Хемингуей се жени четири пъти. От първата си жена Хадли Ричърдсън той се прехвърля на близката й приятелка Полийн Пфайфър. Пред развода той обвинява съпругата си в това, че е развалила семейството им: тя би трябвало да мълчи и да си затваря очите за тайния роман на Ърнест, а не да му иска обяснения. Известно време той все още се пробва да живее и с двете едновременно (например изкарва едно лято с тях в Южна Франция), но това само задълбочава депресията на всяка от спътничките му и довежда до окончателната раздяла с Хадли.

Ърнест Хемингуей

Полийн Пфайфър е набожна католичка и затова бракът след любовната връзка между тях е неизбежен. Тя подарява на Хемингуей двама сина. Ражданията са тежки, лекарят предупреждава двойката: да плануват трето дете е неразумно.
Когато се разпада вторият брак на писателя, той отново обвинява за това жена си: според него, Полийн била твърде вманиачена в католицизма. А всъщност по това време вече напълно се вихри романът на писателя с журналистката Марта Гелхорн, която впоследствие става негова трета съпруга. Ето причината за втория развод.
Пререканията с Марта започват от първия ден на брака им. Тя го осъжда за небрежността, нечистоплътността и пиянството му. Хемингуей се вбесява, че Гелхорн отделя твърде много време на работата си. Когато нещата стигат до развод, Ърнест обвинява Марта в това, че тя умишлено го е прикоткала извън семейството му. Той нарича брака си с нея „глупава шега, разиграна с мен през есента на 1936 година, и солта на тази шега се заключаваше в това, че ми се наложи да се разделя с децата и петстотин долара месечно заради живот като в глупава шега“ (втората му жена задължава писателя да изплаща не само издръжка, но и да овъзмезди материално нанесения й морален ущърб). Освен това писателят заплашва Марта, че ще я застреля, ако не му даде развод.
В отношенията си с четвъртата съпруга Мери Уелш Нобеловият лауреат също често проявява агресия. Веднъж я удря в лицето по време на вечеринка в парижкия хотел „Риц“. На другия ден той обяснява постъпката си така: „Фризьорката беше направила нещо с косата ти, ти изглеждаше зла и ехидна“. Друг път потрошава порцелановата тоалетна чиния в своя луксозен апартамент, като напъхва в нея снимка на бившия мъж на Мери и стреля по фотото шест пъти.
Когато двойката се прибира в Куба, скандалите продължават. Ърнест често се напива троши чинии и крещи на съпругата си в присъствието на гости. Веднъж на обед с нея и нейна братовчедка той се появява в компанията на проститутка, и дори не помисля да се извини. „Преди никога не съм се оказвала в ролята на Боксова круша – а тази роля, съвършено неочаквано за мен, ще играя от време на време много години“ – признава Мери. Тя е последната жена на писателя, която остава с него до неговото самоубийство.

Превод и редакция: Г. ВЕНИН





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.