ВЕЛИКИТЕ ЗЛОБАРИ: ПИСАТЕЛИ ЗА ПИСАТЕЛИ

08/16/18 / КУЛТУРА
Яростта е част от живота, а значи – и част от (езика на) културата.





Убеден съм, че култура в най-общия смисъл на думата изобщо не би съществувала без субективистичния сблъсък на мнения.
Това тегли тънката граница между дипломатичен (етикетно безстрастен) и културен (страстно оценящ) език.
Дориън Грей трябва да се оглежда не само в себе си, а и в другите. Например, сепнат от собствената си язвителност и люто попържане, от грубоватите обноски и улично жаргонясване, той може да се допита до класиците. И тогава ще разбере, че езикът на културата не винаги е бил милозливо изискан, че има право да размахва сечивото си като камшик. Защото:
„Никога не е била влагана толкова находчивост, за да ни направят на глупци. Когато човек чете произведението ви, изпитва желанието да върви на четири крака. Елате в Женева да пийнете мляко от нашите крави и да попасете от нашите треви.“ Това не съм аз. Това е писано отдавна. От Волтер – за Русо, и то по повод знаменитата му книга „За нравствеността“. Отговорът на Русо е: „Бих ви ненавиждал повече, ако ви презирах по-малко“.
Ето още няколко образци на поплюване:
Уилям Бътлър Йейтс за Хенри Джеймз:
„Прочетох новия роман на Хенри Джеймз. По-голямата част от него навява мисли за свещеник, осъден на дългосрочно наказание да изслушва изповедите на монахини.“
Бодлер за Волтер:
„Крал на тъпаците, принц на лекомислието, анти-художник, делегат на метачките.“
Сирил Конъли за Джордж Оруел:
„Той не би могъл да се изсекне, без да се впусне в морализаторство за индустрията по производство на носни кърпички.“

Яростта е част от живота, а значи – и част от (езика на) културата.
Но на епигоните на Русо и Волтер често им липсва техния сардоничен присмех, а понякога забравят, че са автори на художествено слово и езикът им става каруцарски… Особено когато, като Набоков например, виждат у други собствените си недостатъци…


Марк Твен за Фенимор Купър:
„В творчеството на Купър има някои недостатъци. Само в „Ловецът на елени“ на две трети страница Купър е извършил 114 престъпления против литературата от 115 възможни“.

...и за Джейн Остин:
„Не смятам, че имам право да критикувам другите автори и правя това само когато вече просто се треса от ненавист. Често ми се ще да критикувам Джейн Остин –нейните книги така ме подлудяват, че не мога да се побера в кожата си. Всеки път, когато чета „Гордост и предразсъдъци“, ми се приисква да изровя трупа й и да бухна черепа й с големия й пищял“.

Уилям Фокнър за Марк Твен:
„Писач, когото в Европа не биха сметнали дори за четвърторазряден, преоблякъл литературни овехтелости в нови дрехи местно производство, за да заинтригува хората с повърхностен и ленив ум“.


Хемингуей за Уилям Фокнър:
„Клетият Фокнър. Нима той наистина си мисли, че големите мисли се пръкват от големи думи?“.
„Някога чували ли сте за човек, който да пие на работа? Това е Фокнър. Той понякога извършва този грях – и аз мога с точност да посоча страницата, на която той е изпил първата чашка“.

Уилям Фокнър заЪрнест Хемингуей:
„Той не е в състояние да използва такива думи, които да накарат читателя да надникне в речник“.

Ърнест Хемингуей заДжеймз Джойс:
„Според мен той е просто идиот, мисля, че неговата книга (романът „Улис“ – бел.ред.) тепърва ще причини голяма вреда на страната ни. Аз я препрочитам отново, за да ви дам точен отговор. Но не е нужно да изядеш цялата чиния струпеи. Надявам се той да приключи живота си със самоубийство“.


Густав Флобер за Жорж Санд:
„Голяма крава, пълна с мастило“.


Иван Бунин
... за Максим Горки:
„Ето колко години вече световна слава, съвършено безпримерна по своята незаслуженост, основана на безмерно щастливо за носителя й стечение на не само политически, но и на куп други обстоятелства – например пълната неосведоменост на публиката за неговата биография“.
... за Владимир Маяковски:
„Маяковски ще остане в историята на литературата от болшевишките години като най-низкия, най-циничния и най-вредния слуга на съветското човекоядство, по линия на литературното му възхваляване, и по този начин – на въздействието му върху съветското черносотничество“.


Владимир Набоков
... за Фьодор Достоевски:
„Пълното отсъствие на вкус, монотонният анализ на страдащи от фройдистки комплекси герои, а и това, че той напълно се потапя в трагическата несрета на човешкото достойнство – на всичко това е трудно да се възхищаваш.“
„Евтин любител на сензации, вулгарен и невъзпитан.“

... за Ърнест Хемингуей:
„В умствен и интелектуален план той е безнадеждно млад. Ненавиждам неговите истории за камбани, топки и бикове (в оригинала има игра на звукопис – последните думи започват с b: „aboutbells, balls, andbulls“. –бел.ред.).

... за Николай Гогол:
„Когато искам да ми се присъни истински кошмар, си представям Гогол, нижещ на малоруски том след том „Диканка“ и „Миргород“: за призраци, които бродят по брега на Днепър, водевилни евреи и шумни казаци“.
... за Томас Ман:
„Дребен писател, който пише гигантски романи“.

... за Уилям Фокнър:
„Летописец на кукурузените кочани. Да се смятат неговите произведения за шедьоври, е абсурд. Нищожество“.

... за романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“:
„Ненавиждам го. Мелодраматично и лошо написано. Да се смята за шедьовър, е абсурдно заблуждение. Проболшевишки роман, исторически неверен. Жалка работа, нескопосна, тривиална, мелодраматична, с намъчени ситуации и банални съвпадения“.

... за Максим Горки:
„Потресаваща посредственост“.

... за НиколайЧернишевски:
„Съдбата му е трогателна, работите му – смехотворни“.

... за Жан-Пол Сартр:
„По-зле и от Камю“.


http://izbrannoe.com/news/eto-interesno/znamenitye-kheytery-...

Увод и превод: Писач на сач
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.