CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Венеция: център на шпионажа в Средновековието

06/23/22 / ИСТОРИЯ
Кражбата на иновации не е от вчера





culturespace.bg

Градът-държава Венеция възниква върху лагуна от руините на Римската и Източноримската империи през IX век и се превръща в най-голямото морско пристанище в късносредновековна Европа и важен търговски център, който свързва континента с Изтока. Богат град през по-голямата част от своята история, Венеция е участвала не само в доходоносната търговия на коприна и подправки, но и в размяната на също толкова доходоносна стока: тайни.
Както Питър Акройд (роден на 5 октомври 1949 г. в Лондон; британски писател, критик, биограф и учен, чиито технически новаторски романи представят нетрадиционен поглед върху историята) пише във „Венеция: Чист град“ (2009 г.): „Градът на маските във всеки случай трябва да бъде и градът на тайните“. До XIV век венецианската мрежа от спонсорирани от държавата професионални и любители шпиони, наблюдавани от „ шпионските шефове“, Съветът на десетте, донася у дома нови технологии, борави с държавни тайни и изслушва донесения за заговори и предателства на собствените си граждани, създавайки система от страх и подозрение, която може да се оприличи с параноята и атмосферата на наблюдение, която прониква в съвременния свят. Такава е увлекателната история на шпионажа във Венеция и неговото ръководство – Съветът на десетте. Днес италианският град Венеция и неговата лагуна са обект на световното наследство на ЮНЕСКО и много от най-разпознаваемите му забележителности разказват историята за този период.
След падането на Римската империя германските лангобарди нахлуват в Северна Италия и принуждават гражданите да мигрират към островите на лагуната, което те и правят, за да избягат от нашествениците. Островите (наречени Венеция на името на нейните жители – венетите) стават част от Източноримската екзархия на Равена до 751 г.

Джентиле Белини (1429 – 1507г) „Чудо на кръста на моста на S. Lorenzo „ - Galleria dell'Accademia, Венеция

Когато венецианският дож (херцог) Обелерио се съюзява с франките на Италия, за да избяга от източноримския контрол, поддръжниците на Източноримската империя прехвърлят седалището си на власт в групата острови Риалто, по това време центърът на изгнаниците. Тази група острови, чиито граждани през IX век избират дожите чрез избори, постепенно се превръщат в независимия град Венеция.

Робърт Гискар е обявен от папа Николай II за херцог (Илюстрация на Nuova Cronica des Giovanni Villani)

Властта се консолидира през XI век. Венеция успешно отблъсква норманската експанзия, водена от Робер Гискар (Робер дьо Отвил, наричан и Гискар, е нормански благородник от клана Отвили, придобил значителни феодални владения, побеждавайки ломбардите и сарацините в Южна Италия. След смъртта на брат си Онфре Апулийски е провъзгласен от папа Никола II за граф на Апулия, Калабрия и Сицилия, а по-късно е удостоен и с титлата херцог) и в знак на благодарност император Алексий I Комнин предоставя на Венеция неограничен достъп, без мита, до търговията навсякъде в Източноримската империя. Това посява семето на монопола на Венеция в източната търговия.
Венецианският конфликт с византийците (населението на Източноримската империя) по-късно ще доведе до прехвърлянето на благосклонността на империята към генуезците, к(оито оспорват венецианския монопол. (Венеция ще води периодични войни с Генуа до около XIV век.) Венециански военни мисии побеждават пиратите по далматинския бряг и организират разграбването на източноримската столица Константинопол през 1204 г.; сред плячката, донесена във Венеция, са бронзовите коне, копие на чиито оригинали днес красят базиликата „Сан Марко“.
Венеция се реорганизира в република и около средата на XI век дожът е разглеждан не като монарх, а просто като държавен служител. Избирателни закони са въведени, за да се предотврати образуването на семейни фракции, а опитите за спечелване на власт от видни семейства от старата аристокрация се провалят през XI и XII век. Държавните дела се ръководят от Великия съвет, който (до средата на XIII век) се състои от 100 избрани служители.
През 1310 г. венецианските благородници Бахамонте Тиеполо и братята Керини организират преврат за свалянето на управляващия дож и Великия съвет. Заговорът се проваля и лидерите на преврата са осъдени на изгнание.

Пиетро Градениго, 49-ти дож на Венеция (1251 – 1311)

Съветът на десетте е създаден от дож Пиетро Градениго през 1310 г. Той е натоварен със задачата да поддържа сигурността на републиката и да пази правителството от сваляне или корупция. Както пише Йоана Йордану (Д-р Йоана Йордану завършва докторска степен по Ренесансови изследвания през 2008 г. и магистърска степен по Култура на Европейския Ренесанс през 2002 г. в Центъра за изследване на Ренесанса) в „Шпионските ръководители на Ренесансова Венеция: Лидерството на разузнаването в ранния модерен свят “ (2018), сред юрисдикцията на Съвета на десетте „са тайни дела, обществен ред, вътрешна и външна политика“. По същество Съветът на десетте е политическа институция, създадена да поддържа обществения ред – на всяка цена.
Съветът на десетте, който се помещава в големия Палацо Дукале (херцогския дворец или двореца на дожите) на площад „Сан Марко“, се състои от 10 членове, плюс шест херцогски съветници и дожът. Всеки месец трима от членовете на Десетте се сменя начело на Съвета, като предпазна мярка против евентуална автокрация и корупция. Тези тримесечни лидери са наречени Capi. Друг защитен механизъм е zonta („добавяне“) - комисия от 15-има мъже, които участват в асамблеите на Десетте и служат като произволни съдии за борба с деспотизма и дружествата (Йордану, 2018). Днес все още можете да посетите Sala Consiglio dei Dieci, или Камарата на Съвета на десетте, и да видите къде тези мъже са замисляли и планирали да запазят тайните на Венеция. Таванът в тази стая е произведение на изкуството, резбован и позлатен, разделен е на 25 отделения. Всяко отделение показва божествен образ или алегория, предназначена да демонстрира силата на Съвета на десетте при освобождаването на невинните и наказването на предателите. XVI век става свидетел на османското нашествие на контролирания от Венеция остров Кипър и навлизането на португалците в търговията с подправки – събития, които подчертават важността на защитата на тайните на републиката. През 1539 г. Съветът на десетте създава „инквизиция против разкриването на тайни“, по-късно наречена „инквизиция на държавата“, съставена от трима мъже (двама от десетте и един херцогски съветник).
На инквизиторите са дадени равни правомощия с правомощията на целия Съвет: те могат да осъдят обвинени в държавна измяна. Инквизиторите създават голяма мрежа от шпиони и информатори, за да гарантират, че никой не разкрива венецианските тайни, или ако някой го прави – да определят бързо предателя, за да бъде измъчван и наказан. Безкраен поток от търговци, занаятчии и пътешественици пристигат в мощното пристанище на Венеция и Съветът на десетте иска да се увери, че важни държавни тайни няма да заминат с тези хора, да се насочват към Азия или останалата част от Европа. За Съвета секретността означава хармония: „В един миниатюрен остров със 150 000 жители слуховете и измислиците, особено тези, които разкриват конфликти и спорове, са опасни за вътрешната сигурност“ (Йордану, 2018). Венеция е една от първите италиански държави, които създават резидентни посолства в чужбина, а нейните посланици действат като истински разузнавачи, като използват шифри в докладите и имат собствена мрежа от информатори (Йордану, 2018).
Според Акройд (2009, с. 84): „Клетвата за Съвета на десетте е „jura, perjura, secretum prodere noli“ – „закълни се, предвещай и не разкривай тайната“. Има страници в аналите на правителството, в които може да се намерят думите „non scribatur“(„нека не се пише“). Управляващата класа се заклева да мълчи в името на държавата, за да не бъде убита, както повелява законът.
Това правило обаче не се отнася до останалите венецианци, които са насърчени от Съвета да се шпионират един другиго и да разкриват тайни за уж доброто на републиката. Следенето и донасянето се приравнява на добро гражданство. Според „Икономически шпионаж и индустриален шпионаж“ на Хеди Нашери (Д-р Хеди Нашери е професор по криминология и наказателно право в Университета на Кент), издание на Cambridge University Press, 2005, република Венеция насърчава спонсорирания от държавата промишлен шпионаж чрез закон за монопола през XV век. Предприемчивите венецианци, пътуващи по света, са насърчавани да донасят у дома си изобретения (машина или процес/технология) от чужди земи със закон, който гласи, че само това лице може да използва тази машина или процес във Венеция в продължение на няколко години, което носи несметни богатства и позволява на Венеция да се сдобие с новите технологии.
Индустриалният шпионаж донася във Венеция твърда валута, но вътрешният шпионаж наводнява Палацо Дукале с всякакви доклади – от най-дребните до най-сериозните обвинения в държавна измяна. Съветът на десетте се сдобива с тази информация чрез bocche dei leoni (лъвски уста), разпръснати из целия град: това са обществени пощенски кутии за всичко „гротескно и обидно чуто“ (Акройд, 2009, с. 90), където информаторите може да донасят официални изобличения за своите съграждани. Те все още могат да се видят на различни места в града и са наречени така, защото крилатият лъв се смята за талисман на Венеция.

Съветът на десетте, отговарящ за външната политика на Венеция, се сблъсква с кризата с Франция през 1665 г. Маслена картина от Бернардо Челентано (1860 г.).

След образуването на Съвета на десетте през 1310 г., неговата власт, първоначално ограничена до въпроси, свързани с държавната сигурност, започва да расте без контрол. Така става обикновено с тайните служби. През 1445 г. Якопо, единственият оцелял син на дож Франческо Фоскари, е прогонен от Съвета на десетте поради подозрение в държавна измяна. Фоскари е обвинен и в убийството на венециански адмирал. През 1457 г. Десетте принудили дожа да абдикира. Фоскари умира осем дена по-късно. Принудителната абдикация на най-дълго управляващия дож във Венеция (Фоскари заема поста повече от 34 години) от Десетте предизвиква безпокойство сред членовете на управляващата класа. Съветът на десетте става твърде могъщ и през 1468 г. Великият съвет приема закон, който ограничава правомощията на Съвета на десетте до решаване само по спешни въпроси. Този закон така и не е приложен ефективно. Въпреки това, тъй като Венецианската република започва да губи своите територии, Съветът на десетте не смогва да овладее корупцията, която се разпространява вътре и извън нейните редици. Корупцията погива заедно с Република Венеция през 1797 г. след избухването на Френската революция и идването на власт на Наполеон Бонапарт.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.