Георги ВЕНИН
***
Нищо в този живот не е даром.
Но самият живот ни е дар.
Поеми го, рожденико, с радост!
Посрещни го със искрена жар!
Знай: от двете страни на живота
безтелесност и гроб са в съюз.
Но една вдъхновена зигота
ги разлъчва с космически трус!
За тъпака животът е плячка.
(О, човекът все още е звяр!)
Той пресмята цената му в пачки
и го мери на своя кантар.
Като жадни мухи на прозорец
със кристално прозрачни стъкла,
само мислим, че сме сред простора
и че паякът вае… мъгла.
А когато Онази с косата
алчно граби от нас този дар,
сган хайвани ще зейнат вратата
за игра на апаш и стражар…
Хора-хищници с лакома челюст
и лапачи на похот и власт
крият своя живец като скелет
в шкаф, изгнил от поквара и сласт.
Сякаш че са безсмъртни, пергиши
го затриват с впиянчена мъст!
И глупашки заветите свише
заслепени залагат със хъс!
Но дори да е бърза рулетка,
той не свършва с беззрачната смърт,
а с пробуждане за равносметка
пред съда на небесната твърд!
Немарливата смет идиоти,
дето днес безхаберно квичи
и прахосва безцелно живота,
утре пак пред све(ст)та ще клечи.
Нераздаден, животът е нищо –
щом не може човек във беда
дух със Божия дъх да насища –
и от въглен да прави звезда!
Като вирус, обгърнал душата
с болна плът – огън в крехко кюмбе,
ще ни стъква живот на Земята,
дорде стоплим самото Небе.
23 – 29 юни 2020
|
