Военноморският музей на Варна

Мариана КРЪСТЕВА Директор на ВММ – Варна Във Варна се намира единственият български морски музей. Разположен е в най-хубавата част на града – на метри от морето, в началото на Морската градина. Той е един от „100-те национални туристически обекта“. Началото му е положено още през 1883 г. в Русе. Във Варна се установява през XX век и започва да посреща посетители от 20 май 1923 г. Морският музей е настанен в самостоятелна сграда – паметник на архитектурата, на бул. „Приморски“ №2. През XIX век там се помещава италианското консулство, по-късно сградата има развлекателни функции, а през Втората световна война тук е Щабът на Черноморския флот. От 1955 г. това е домът на музея, вече под името Военноморски музей, филиал на Централния музей на народната армия. Само две години по-късно, през 1957 г., пред музея е монтиран торпедоносецът „Дръзки“, който става негова емблема. Превръщането му в кораб-музей напомня за дните на Балканската война, когато неговият екипаж записва славна страница от българската морска история – успешната атака срещу турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г. Първият етаж на експозицията ни връща в древността, дава ни възможност да се докоснем до трудностите, с които се сблъскват първите мореплаватели, поели с малките си дървени кораби в опасното и непознато Черно море, и да се възхитим на упоритостта, с която постепенно усвояват крайбрежието и го превръщат в бряг на гостоприемно море. Средновековните оръдия и възстановката на оръдейна палуба припомнят за морските битки, а звуковият фон засилва ефекта от изобразените батални сцени. Впечатляващо за децата е „Морското дъно“ – възстановка на подводно проучване, при което водолаз в неавтономен костюм „прави обследване“ на обсипано с фрагменти от керамика и корабни останки дъно. Уникални за България експонати са корабните носови фигури от различни исторически периоди. Поставени в най-предната точка на кораба, те са символ на плавателния съд, гордост за собственика и капитана му, а на военните кораби – олицетворение на могъществото и силата на държавата. От периода на българското Възраждане е най-ранната българска ценна книга – акция на Българското параплувно дружество „Провидение“ от 60-те години на ХIХ век. Разказът за морска България се спира на създаването на Дунавската флотилия през 1879 г. в Русе, с което са положени основите на българския военен флот. Съхранени корабни печати, лично оръжие и елементи от съоръжението и обзавеждането на построения за флота през 1883 г. военен кораб „Александър I“ са автентични свидетелства за това начало. Сръбско-българската война от 1885 г. е бойното кръщение не само за армията, но и за младия български флот. С това събитие са свързани оръжия и отличия на участници в него. Развитието на флота в края на XIX век e белязано от разгръщането му на Черно море, където е изградена основната му база – Варна. Това води до разширяване на структурите и корабния му състав; за това разказват моделът на учебния крайцер „Надежда“ (1898 г.), оборудване от торпедоносците, документи и снимки. Впечатляват образци от фарова оптика, което позволява на посетителите да видят в непосредствена близост къде „се ражда“ светлината на морските фарове. Във витрините, чрез вещи и документи, е представено българското морско стопанство след Освобождението – изграждане на нови пристанища, развитие на корабостроенето и търговското корабоплаване. Тук е и моделът на парахода „Борис“– първия кораб на създаденото през 1892 г. „Българско търговско параходно дружество“. Съхранените униформи и аксесоари дават представа за израстването и облика на българския морски офицерски корпус. Разнообразна и разноезична учебна литература, дипломи от българското Морско училище и от европейски морски учебни заведения говорят за солидната подготовка и успешна реализация на морските ни кадри. За да се качи на втория етаж, посетителят минава по съхраненото вътрешно стълбище към някогашния салон на представителната сграда. Сред акцентите тук е участието на флота в Балканската война (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). Подчертана е първата българска морска победа на 8 ноември 1912 г., показано е началото на българското подводно плаване и на водосамолетната авиация през Първата световна война. Български военноморски успех е потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин“ през 1916 г., за което напомнят предмети, открити на лобното му място – морското дъно южно от Варна. Една от видните личности в българската военноморска история е контраадмирал Иван Вариклечков – първият български офицер с адмиралско звание, получено по време на действителна военна служба. Негова униформа и лични вещи са разположени в отделна витрина. Отделено е място и на специфичните навигационни уреди и инструменти от първата половина на ХХ век. Атмосферата на морска България се допълва от акварелите на художника-маринист Александър Мутафов. Следващата зала ни пренася в годините на Втората световна война. Показани са исторически важните моменти: връщането на Южна Добруджа към Родината, което се осъществява с участието и на флота; усвояването на беломорските брегове като стопански потенциал и като стратегическа военна област; успешното решаване на поставените бойни задачи в заключителния етап на войната (септември 1944 – май 1945 г.), свързани най-вече с миночистене по р. Дунав и в Черно море. Униформената шапка на капитан Иван Томов напомня за героизма на капитана на параход „Мария Луиза“ и неговия екипаж, спасили с цената на живота си пристанището на Пирея от взривяване. Поредица от предмети, открити на морското дъно, свидетелстват за трагичната съдба на корабния парк на Българското търговско параходно дружество, изцяло унищожен през годините на войната. Само във Военноморския музей може да се докоснете чрез снимки и документи до морския път на стотици евреи към Обетованата земя, превърнал се за много от тях в трагичен край. Втората половина на XX век е белязана от новия политически курс, който поема България през годините на Студената война. Обвързването със страните от Източния блок, и най-вече със СССР, дава тласък в определени посоки. През този период военният флот постига най-високи показатели в историята си – корабен тонаж, разгърнати структури, личен състав. Униформи, навигационни уреди, модели на военни и търговски кораби представят образа на морска България през годините на Студената война. И в мирно време българският флот има своите герои, които рискуват своя живот и загиват, за да спасят кораба и екипажа. Униформи и отличия разказват за подвига на Димитър Ат. Димитров и Стефан Михалев. Корабът-музей "Дръзки" Знамето от яхта „Кор Кароли“ и лични вещи на капитан Георги Георгиев припомнят за самотния мореплавател, дръзнал да обиколи света. Корабни флагове, униформи, отличителни знаци ни въвеждат в съвремието на морска България, когато Българският военен флот придобива ново лице и следва насоките за отбраната на страната, продиктувани от промените в света след края на Студената война. Атрактивна за малки и големи е и външната експозиция на Военноморския музей, която обхваща цялото парково пространство около сградата. Десетки, различни по тип корабни котви продължават разказа за морските пътешествия. Корабни и брегови оръдия демонстрират морската артилерия през различни периоди. В парка е единствената в страната музейна колекция от морски мини. Два вертолета – КА 25 Ц и Ми 4 М, са експонатите, които илюстрират българската морска авиация от втората половина на ХХ век. На стапел е разположен миночистачен кораб от Втората световна война, а в отделен павилион е яхтата „Кор Кароли“, с която капитан Георги Георгиев обиколи света през 1976 – 1977 г. Няколко експоната са разположени непосредствено до сградата на музея: торпеден катер 123К, бреговото оръдие, калибър 240 мм, и бюст-паметникът на капитан I ранг Димитър Добрев. Тук е и героят от Балканската война – корабът-музей „Дръзки“, на който може да бъде посветено отделно посещение, за да минете по палубата и да влезете в помещенията, а защо не и за селфи при щурвала му. Освен постоянните експозиции – вътрешна и на открито, във Военноморския музей винаги има нещо ново – през цялата година се редуват временни изложби, посветени на събития, годишнини или гостуващи художествени изложби. Тук може да се възползвате и от неговата библиотека. Тя е наследник на съхраненото от фонда на първата библиотека на Офицерското събрание в Дунавската флотилия, създадена през 80-те години на ХІХ век. Богатият й фонд съдържа издания по обща, военна и военноморска история и справочна литература, като енциклопедии, речници, специализирани периодични издания, мемоарна и популярна литература. Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"