CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

За филма „Варна – 100 години туризъм“

08/20/21 / ВАРНА
Един проект на общинския Фонд „Култура“ в действие





culturespace.bg

Константин Генчев – продуцент на филма ("Джей Кей Проджект"):


Да се прави филм за Варна е огромно предизвикателство. Да събереш в осем минути хилядолетната история на града, създаден само 200 години след Рим, е невъзможно. А когато темата е отбелязването на такъв юбилей – 100 години туризъм във Варна, трябва да събереш знания, идеи и не малко кураж, за да пристъпиш към самия процес. Затова и нашият замисъл е по-голям: да направим поредица от филми под наслов „Варна – кръстопът на цивилизациите“. Тъй като започваме със заснемането на филма „Варна – 100 години туризъм“ по проект, финансиран от Община Варна чрез Фонд „Култура“, ще се опитаме да сложим силно начало, което да има своите достойни продължения. Варна е уникален български град на брега на Черно море с гордото самочувствие на един от най-древните европейски градове - кръстопът на хилядолетни цивилизации и култури. Във филма сме се спрели на няколко акцента от богатото културно-историческо наследство, които са крайъгълни камъни за всяка култура – историята, вярата, просветата, изкуството… и да не забравяме – прекрасната природа.


По хронология започваме с Римските терми, които се намират в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището, и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, които са отвеждали топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. В просторните зали – естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра) – своеобразен център, са се събирали мъжете на Одесос, за да обсъждат важни обществени въпроси.
Руините са сравнително добре проучени, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята Шкорпил.


В центъра на града се издига величествената катедралата „Успение Богородично“. През 1879 г. императорският комисар начело на Временното руско управление в България княз Александър Дондуков-Корсаков при посещението си във Варна остава разочарован от състоянието на българската църква „Св. Архангел Мих
аил“ и заявява, че е готов да помогне за издигането на представителна българска църква в града. На 22 август 1880 г., след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон в присъствието на много българи и арменци, княз Александър I Български полага основния камък на съборната църква. Архиерейският трон е изработен през 1897 г. от резбаря Нико Мавроди. По-късно дебърският майстор резбар Иван Филипов изработва и иконостаса по проект, наложен от архитект Никола Лазаров. За първи път в този иконостас е нарушена многолетната традиция на Дебърската резбарска школа, като се изоставят характерните за тази школа флорални мотиви.


Друг акцент във филма е откритата лятна сцена, разположена в централната част на Морската градина. Известна е като Летния театър, едно обичано от варненци и гостите на града средище на културния живот. От 1957 г. тук в летните вечери се изнасят театрални и оперни представления. Мястото е и сцена на Международния балетен конкурс и на много други национални и международни фестивали. Интересна е историята му. Идеята за лятна театрална сцена във Варна има дълбоки корени. Още след Освобождението на мястото на днешната Астрономическа обсерватория „Николай Коперник“ е била изградена малка дъсчена сцена със стотина стола, разположени в няколко редици. Това е бил първият летен театър, където варненски и гастролиращи артисти са изнасяли своите представления. През 1955 г. по проект на арх. Жечко Чолаков (1926 – 1999 г.) започва строителството на новата, модерна за времето си, лятна театрална сцена. Избран е терен в Морската градина. За две години съоръжението е изградено. Оформена е широка кръгла сцена, чиято северна част е решена като аркада, която днес е обрасла в гъста широколистна увивна растителност – в комбинация с каменните арки тя е естествен декор за много класически спектакли. Театърът има добра акустика и лятно време тук се провеждат международните фестивали, конкурси и много концерти.




Неотменима част от живота във Варна, от бита на неговите граждани, е радостната глъч на хилядите студенти, изпълнили аудиториите на университетите с жизнерадост и оптимизъм. Сградата на Икономическия университет – Варна, е символ и на град Варна. Основният камък е положен на 18 ноември 1911 г., като „… здание за Търговско училище при Варненската търговско-индустриална камара. Целта на това учебно заведение е да дава търговско образование на младежи, които са се посветили на повдигането на българската търговия и стопанство за благото и успеха на българското царство…“. Проектът на сградата е на арх. Никола Лазаров, а строежът се ръководи от арх. Дабко Дабков. Строителството е забавено поради войните и окончателно приключва едва през 1924 г. Архитектурният стил е в духа на Френския ренесанс, с прибавени елементи от класическия Западноевропейски барок. Особено ефектно е оформлението на фронтона над централния вход. То е дело на варненския скулптор Кирил Шиваров и представлява композиция от две антични фигури: древногръцкия бог Хермес (съответстващ на римския бог на търговията Меркурий), който държи с лявата си ръка жезъла на търговците, и древногръцката богиня на мъдростта Атина, която е поставила на коленете си разтворена книга. Зад двете фигури е изобразено земното кълбо, между тях е лавровото клонче на мира и славата. Замисълът е да се покаже единството и световното значение на науката - търговията - индустрията.
Морската градина е голям парк по брега на Черно море във Варна. Тя е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство. И нейната история ни връща към първите години след Освобождението. През 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местната управа, която отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и на част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения. От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и др. През 1908 г. е решено да се създаде Алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи – Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Петър Берон, Васил Априлов, Петко Рачов Славейков, Митрополит Симеон, Хаджи Димитър, Гоце Делчев, Захарий Стоянов, Пейо Яворов.
Това са само щрихи от красивото лице на Варна, което ме кара като варненец много да се гордея, и ако успеем да представим в кратките мигове на филма значението на богатото културно-историческо наследство , активния културен живот и динамичното настояще на Варна, пъстрата туристическа дейност и през четирите сезона, това ще означава, че сме си свършили работата.

Платена публикация по проект "заснемане на филм "Варна - 100 години туризъм", финансиран от Община Варна чрез  Фонд "Култура"




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2021, Всички права запазени.