Марияна Георгиева - Свидна
Да, тя не е Величество. Величество (или самият Връх), според условността на почетните наименования, си е Познанието… Но това, което ни напътства към ВИСОкото, е редно също някак да го наречем… И мисля, че ВИСОчество е точно и заслужено.
Защото Мярата е ЯВЕН знак за Постиженията на Съзнанието… Което вече може да отмерва мъдро и прецизно…
Което може „майсторски да спре върху ръба на Бездната, без диря да остави, да се хлъзне, да отрони камъче от гладкия отвес…“… Така говорят с почит и признание в дълбоките Писания на Изтока за Онова съзнание, родило Мярата.
Но нека да я видим как стои пред нас в деня, в бита и в отношенията ни…
Тя, Мярата, не е „плод“ САМО на единия от полюсите… Не, Тя не е дете на позитивността… Особено пък на онази, подозрителната, дето е дежурно смаяна, нахилена и отзивчива…
ТЯ е балансът между „минуса“ и „плюса“. И съответствието между „горното“ и „долното“… И може кротко и красиво да ги подравни, напасне, приобщи… Но МОЖЕ и да ВЪЗдаде чрез „гръм и трясък“… За да се разкрие ИСТИНАТА, дълго крита под килима или в гардероба. Да се доразкрият очевидните несъответствия, подмените… „Да се отсее зърното от плявата“, да се отдели нетрайното от трайното… Да се отвори, чист, прозорецът към Светлината.
Мярата е другото лице на Истината… Тя застила пътя към Хармонията, Любовта… И Естеството на Живота…
И сме свикнали да търсим липсата на Мяра и в най-дребните прояви от бита си… И когато Тя отсъства, чувството ни за естетика, за ДОЗА, за „бон тон“, за нормално, за естествено е провокирано, скандализирано, понякога до дъното – и на душата, но и на… сърцето ни.
Когато резкият контраст между говорене и правене, уви, е налице, когато… Нека вземем днешната псевдодуховна изобилност и освободеност… Особено когато тя е грубовъншна и формално нелицеприятна, натрапвана, нездраво популярна, Мярата е вече призована от Целостността… И разрядът ѝ по Вертикалата е неизбежност... И въпрос на време.
А когато времето е толкова динамизирано, като част от ускорената глобална трансформация, приравняването по Хоризонталата и Вертикалата е вече факт и ежечасно, и ежеминутно… И нека да не подценяваме влиянието на астрологичните аспекти. До края на годината… И след това.
Та, Приятели, дали да не заложим повече на будността си, на проверените от Пътя братства, сестринства, на искрено душевните, духовните роднинства, на НАДвременното, сигурното и стабилното там, вътре в нас, наречено от Знаещите Мяра… За сметка на тъй временните отношения и преживявания, които като зрелищен калейдоскоп, ще минат и преминат някак… Оставили ни ретровкус на минало приключено…
И да СЕ върнем...
Да си върнем пак вкуса към Истинското и Живота.
Картината е на Cheryl Parris
|
