CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Забранени книги в американските училища

03/01/22 / КУЛТУРА
Използват се смущаващи образи, за да разкажат сложни истории





Ема САРАПО
(„The Atlantic“)

Забраната на книги се завръща. Представителят на щата Тексас Мат Краузе наскоро постави повече от 800 книги в списък за наблюдение, много от които се занимават с расови и ЛГБТК проблеми. Тогава сенатор от щата Оклахома внесе законопроект за забрана на книги, които се занимават със „сексуално извращение“, наред с други неща, от училищните библиотеки. Училищното настоятелство в окръг Макмин, Тенеси, току-що забрани „Маус“ („Мишка“), носител на наградата „Пулицър“, на Арт Шпигелман – графични мемоари за Холокоста. Длъжностните лица казаха, че не се противопоставят на преподаването за геноцида, но че в книгата нецензурни думи, голота, насилие и изобразяване на самоубийство я правят „твърде ориентирана към възрастни за използване в нашите училища“.
Никой все още не е измислил как да изобрази Холокоста без грозота, поради очевидната причина, че това е едно от най-големите престъпления в човешката история. „Маус“ подробно описва жестокостите, на които бащата на Шпигелман е свидетел по време на Втората световна война, включително в Аушвиц, както и сложните отношения на двойката след войната. Някои голоти показват евреи – изобразени в книгата като мишки (техните немски потисници са нарисувани като котки) — съблечени голи преди убийството им. Скриването на тези изображения от деца целенасочено игнорира механизираната ужасяваща опасност на Холокоста. И отстраняването на „Маус“ не е страничен ефект от иначе неутрален опит да се поддържат класните стаи здравословни. Както писах през декември, целта е да се отървем от книгите, които наблягат на фанатизма.
Книгите са обект на забрани в Америка повече от век. „Маус“ не е първата или последната жертва на идеология, която в името на защитата на децата ги оставя в неведение за света, какъвто често е. Следващите 14 книги използват трудни, понякога смущаващи образи, за да разкажат сложни истории. Този подход ги прави едни от най-често оспорваните или направо забранени книги в американските училища; и идеални примери за това, което литературата трябва да прави. Моля, обмислете дали да не ги купите и прочетете (и на децата си).

„ДА УБИЕШ ПРИСМЕХУЛНИК“ ОТ ХАРПЪР ЛИЙ
Романът на Лий от 1960 г. за бял адвокат, който защитава чернокож, фалшиво обвинен в изнасилване в изолиран град в Алабама, печели наградата „Пулицър“ и беше адаптиран във филм, носител на „Оскар“. Романът, отдавна използван в класните стаи като притча за американския расизъм, се сблъсква с различни противоречия през десетилетията. Миналата седмица беше премахнат от списъка за задължителна литература на училищен район в щата Вашингтон – макар и да не беше напълно забранен – заради расовите си обиди и заради възприемането на Атикус Финч като бял спасител.

„РАЗКАЗЪТ НА ПРИСЛУЖНИЦАТА“ ОТ МАРГАРЕТ АТУУД
Популярната антиутопична история на Атууд превръща Съединените щати в християнска теокрация, наречена Галаад, където плодородните жени биват лишени от името си и импрегнирани против волята им. Неговото сексуално насилие и критика към религията го направиха зрял за предизвикателства в училищата. Оригиналната книга, нейната адаптация в графичен роман и нейното продължение, „Заветите“, бяха изтеглени от обращение, след което бързо възстановени в училищен квартал в Канзас през ноември.

„НАЙ-СИНЬОТО ОКО“ ОТ ТОНИ МОРИСЪН
Първият роман на Морисън, „“Най-синьото око“ се появява многократно в годишния списък на оспорваните книги на Американската библиотечна асоциация. Класиката, която постави началото на кариерата на Морисън, носител на Нобелова награда, проследява Пекола Брийдлав, чернокожо момиче с трагична семейна история и дълбоко желание да има сини очи. През януари „Най-синьото око“ беше премахната от библиотеките на училищния квартал на Мисури, за да пази децата далеч от болезнени сцени на сексуално насилие и кръвосмешение – които в ръцете на Морисън се превръщат в илюстрация на коварните психологически щети, които расизмът нанася на нейните герои.

„ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“ ОТ УОЛТЪР ДИЙН МАЙЪРС
Тази книга, носител на наградата „Coretta Scott King“, подобно на много от романите на Майърс, разказва историята на 17-годишния чернокож Ричи Пери – как напуска Харлем и е запратен във Виетнам, където се сблъсква с ужаса и баналността на войната. Както и книгата на Майърс от 1999 г. „Чудовище“, някои я смятат за твърде насилствена и нецензурна за учениците.

„ХЕДЪР ИМА ДВЕ МАЙКИ“ ОТ ЛЕСЛЕА НЮМАН
Книгата с картини на Нюман от 1989 г. проби от раз, като изобрази точно каквото казва заглавието. Младо момиче на име Хедър има две майки лесбийки и осъзнава в историята, че семейството й е различно от семействата на нейните съученици. Тя научава защо няма баща и че има много различни видове семейства. Историята на Нюман днес може да изглежда безобидна, но фурорът, който предизвика през 90-те години на миналия век, когато беше деветата най-оспорвана книга на десетилетието, не стихва: „Хедър…“ беше свалена от рафтовете в училищен квартал в Пенсилвания през декември.

„МАУС“ ОТ АРТ ШПИГЕЛМАН
Истината за Холокоста е както абстрактна, така и изрично представена в графичните мемоари +Маус“, които бяха забранени в окръг на Тенеси миналия месец с единодушно гласуване. Шпигелман рисува своето еврейско семейство и главните герои като мишки, германците като котки и поляците като прасета, но този стил не притъпява напълно отвратителните страдания на жертвите. Някои от темите, заради които книгата беше забранена, като самоубийството на майката на Шпигелман, са от съществено значение за представянето на последиците от войната. Без тях историята би била съвсем различна.

„ГОВОРИ“ ОТ ЛОРИ ХАЛС АНДЕРСЪН
Тази книга от 1999 г. за тийнейджър, който преживява последиците от сексуално насилие, беше наречена „мека порнография“ във вестник, което привлече вниманието към самата Андерсън. Честността на „Говори“ за травмата на главния герой и последвалото социално избягване, което той изживява, я превърна в вечна класика - и мишена за критика.

„ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ“ ОТ ФИЛИП ПУЛМАН
Отличената с награди фантастична трилогия на Пулман е населена с говорещи бронирани полярни мечки, смучещи души призраци и полупрозрачни ангели. Но в крайна сметка става дума за война с юношеството. Злодеите в историята, всички свързани с алегорична версия на Католическата църква, са мотивирани от перверзно желание да запазят децата невинни – дори чрез по същество лоботомизирането им. За разлика от тях, героите празнуват знанието и се борят за сваляне на религиозната йерархия, която заплашва техния свят. Може би не е изненадващо, че томовете бяха критикувани заради предполагаемите си антихристиянски теми и сюжетни линии, в които има магьосничество.

„КЪДЕ СИ, АЛЯСКА?“ ОТ ДЖОН ГРИЙН
Тийнейджърите в интерната на Грийн в Алабама пият, пушат, псуват и си пробиват път през живота. Тези действия направиха романа противоречив повече от десетилетие. Грийн, чиято по-късна книга „Вината е в нашите звезди“ беше изключително популярна, многократно я защитаваше – включително това, което той нарича, умишлено „масово нееротичната“ сцена с орален секс.

„МЕЖДУ СВЕТА И МЕН“ ОТ ТА-НЪХАСИЙ КОУТС
Тази епистоларна книга на известния атлантически писател отразява дългата сянка на расизма. Откровената оценка на Коутс за ефекта от вековното расово насилие върху съвременните чернокожи американци беше атакувана в някои училища. „Между света и мен“ и „Ние бяхме осем години на власт“ на Коутс също са включени в списъка с книги на Краузе, които „могат да накарат учениците да изпитват дискомфорт, вина, мъка или всякаква друга форма на психологически дистрес поради тяхната раса или пол“.

„ОМРАЗАТА, КОЯТО СЕЕШ“ ОТ АНДЖИ ТОМАС
Дебютният роман на Томас за млади възрастни беше бестселър и бързо беше адаптиран във филм. Стар, черна тийнейджърка, става свидетел как бял полицай убива нейна приятелка на спирка. Докато се справя със скръбта си, тя постепенно се превръща в обществен застъпник за расова справедливост. „Омразата, която сееш“ е оспорвана заради нецензурните си думи и изобразяването на търговия с наркотици, но най-енергично – заради тематичната си връзка с движението „Black Lives Matter“. Синдикат на полицията в Южна Каролина възрази срещу включването на романа в списъка за четене в гимназията, като го обяви за „почти индоктриниране на недоверие към полицията“.

„ДЖЕНДЪР КУИР“ ОТ МАЯ КОБАБЕ
Чрез илюстрации и нежно писане, този графичен мемоар проследява небинарното пътешествие на автора за самооткриване. Неговото изследване на сексуалността и пола, особено в илюстрациите, изобразяващи орален секс, направи включването му в училищните библиотеки основна цел за критики миналата година. (В някои български езикови гимназии книгата е сред анализираната англоезична литература – бел.прев.)

„В КЪЩАТА НА МЕЧТИТЕ“ ОТ КАРМЕН МАРИЯ МАЧАДО
Завладяващите експериментални мемоари на Мачадо описват насилствената ѝ връзка с друга жена и евентуалното ѝ бягство от нея. На среща на училищния съвет през март 2021 г. в Леандър, Тексас, родител прочете на глас сексуална сцена от книгата и вдигна розов вибратор като част от усилията да поиска отстраняването на мемоара от книжовния клуб. През декември районът премахна книгата за постоянно от училищата на Леандър.

„НЕ ВСИЧКИ МОМЧЕТА СА СИНИ“ ОТ ДЖОРДЖ М. ДЖОНСЪН
Есетата в този сборник разглеждат мъжествеността на черните, странната сексуалност и собствения живот на Джонсън. Книгата е премахната от училищните библиотеки в множество щати и е критикувана като „сексуално откровена“, което авторът нарече „неискрен по множество причини“.
Превод от английски: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.