Задкулисният живот на хотелиерския бизнес във вечната класика „Хотел” на Артър Хейли!

12/22/18 / ИЗКУСТВО
Една от най-популярните книги на английския писател излиза в нов превод.





Една незабравима модерна класика излиза отново на българския пазар в ново издание и в нов превод от Камен Велчев!
Артър Хейли ви кани отново в своя „Хотел”, за да ви направи част от задкулисния живот на цял един привидно безупречен свят.
Собственикът на елитния „Сейнт Грегъри“ разполага с по-малко от седмица да събере достатъчно пари, за да спаси делото на живота си. Междувременно честният и трудолюбив управител Питър Макдърмът прави всичко възможно да се справи с корумпираните служители, остарялата техника, претенциозните гости и няколко кризи, които заплашват да сринат реномето на хотела. И точно когато изглежда, че не може да стане по-зле, на главата на Питър се струпват опит за изнасилване в хотелска стая, грабежи, както и разследване на убийство.
През пет кошмарни дни, в които нищо не върви по план, съдбите на гости, управители и служители в най-големия хотел в Ню Орлиънс се преплитат и преобръщат.
Този „Хотел” не е просто сграда, в която хора отсядат за по няколко дни. Това е жив организъм, чието сърце бие със сърцата на неговите служители, и като всеки жив организъм може да страда от смъртоносни болести.
По неподражаем начин, с дълбок психологизъм, Артър Хейли преплита историите на управители, служители, крадци, полицаи, херцози, магнати, дъщери на милионери и обикновени чистачи, за да потопи читателите в малката вселена на хотелиерския бизнес и да ги въвлече в безмилостна игра на руска рулетка.
Ще успее ли „Сейнт Грегъри“ да се излекува от своите, или времето му вече е дошло?
Артър Хейли натрупва за кратко световна слава с остросюжетните си романи. Писателят е автор на 11 романа, издадени на 38 езика в 40 държави по света, с общ тираж от 170 милиона копия. Най-известните творби на Хейли са „Полет в опасност”, „Окончателна диагноза” „Във висшите кръгове”, „Хотел”, „Летище”, „Банкери”.

Книгите му „Хотел” и „Летище” са филмирани и на широкия екран, съответно, като в тях участват светила на актьорската игра, като Бърт Ланкастър, Дийн Мартин, Джийн Сибърг и Жаклин Бисе.


ИЗ „Хотел” от Артър Хейли
…Аргументите му, че текущите загуби са само временни и нещата ще се обърнат, когато бизнесът потръгне, не постигна¬ха нищо. Чисто и просто не му вярваха.
В тази безизходица бе получил телефонно обаждане от Къртис О’Кийф, който му предложи да се видят в Ню Орлиънс тази седмица. „Искам само да си поговорим по приятелски, Уорън – бе заявил хотелският магнат, като по линията се про¬цеждаше провлаченият му тексаски акцент. – Така де, двамата с теб сме просто едни застаряващи хотелиери. От време на време трябва да се виждаме.“ Уорън Трент обаче не се остави да бъде за¬блуден от любезностите му. От веригата на О’Кийф и преди това бяха правили постъпки към него. „Лешоядите кръжат в небето“, помисли си Трент. Къртис О’Кийф пристигаше днес и той не из¬питваше ни най-слабо съмнение, че е бил запознат с финансовото състояние на „Сейнт Грегъри“ в най-големи подробности.
Уорън Трент въздъхна тихо и пренасочи мислите съм към по-злободневни проблеми.
– Споменават ви в доклада за нощта – каза той на Алойшъс Ройс.
– Да, знам – каза Ройс. – И аз го четох.
Беше прегледал доклада набързо, като обърна внимание на оплакването за шум от стая 126, както и бележката на Питър Макдърмът, който собственоръчно бе добавил: „Разрешен от А. Ройс и П. Макдърмът. Допълнителни разяснения – в послед¬ващ доклад“.
– Значи дотам я докарахме? – изръмжа Уорън Трент. – Че¬теш ми и личната кореспонденция, така ли?
Ройс се ухили.
– Още не. Искате ли?
Размяната на реплики беше част от игричка, в която участ-ваха и двамата, без да си го признават официално.
Ройс беше пределно наясно, че ако не се бе запознал с док-лада до стареца, щеше да бъде обвинен в липса на заинтересо¬ваност към делата на хотела.
Сега Уорън Трент настоя саркастично:
– След като всички са наясно какво става, има ли проблем да поискам малко повече допълнителна информация?
– Няма проблеми – каза Ройс и наля на работодателя си допълнително кафе. – Госпожица Марша Прейскот, дъщеря на господин Прейскот, е била почти изнасилена. Да ви разкажа ли подробности?
За момент изражението на Трент се вкамени и Ройс се за¬чуди дали не е прекалил. Небрежното отношение един към друг се коренеше предимно в прецеденти от миналото, включващи бащата на Алойшъс Ройс. Старият Ройс, който първоначално бе работил като личен прислужник на Уорън Трент, а по-късно и като негов спътник и привилегирован приятел, винаги бе раз¬говарял с известна доза пренебрежение, което в ранните годи¬ни на връзката им бе докарвало Трент до дива ярост. По-късно, когато си бяха разменяли обиди, двамата бяха станали нераз¬делни. Алойшъс бе просто едно момче, когато баща му почина преди повече от десетилетие, но никога не бе забравил лицето на Уорън Трент, разкривено от мъката при погребението на ста¬рия негър. Заедно си бяха тръгнали от гробището „Маунт Оли¬вет“ под звуците на негърската джаз група, която тържествено бе изпълнявала Oh, Didn’t He Ramble. Ръката на Алойшъс в тази на Уорън Трент, който грубо му бе казал: „Оставаш с мен в хотела. После ще измислим нещо“. Момчето бе наясно, че смъртта на баща му го оставяше напълно самò на света, тъй като майка му бе починала при раждането му, а това „нещо“ се бе оказало колеж, последван от юридическо училище, от което щеше да се дипломира след няколко седмици. Междувременно момчето се бе превърнало в мъж, беше се настанило в апарта-мента на собственика на хотела и макар по-голямата част от физическата работа да се извършваше от останалите членове на персонала, Алойшъс работеше на сезонен принцип. Трент приемаше това безмълвно, като нито го коментираше по ня¬какъв начин, нито вдигаше скандали, когато го обземеше лошо¬то настроение. Понякога ожесточено спореха, предимно когато Алойшъс пускаше вербални кукички, защото знаеше, че това се очаква от него, а Уорън Трент клъвваше.
Но въпреки близостта помежду им и ясното осъзнаване, че може да си позволи волности, които Уорън Трент не би търпял от никой друг, Алойшъс Ройс знаеше, че има тънка граница, която никога не трябва да прекрачва. Сега каза:
– Младата дама извика за помощ. Бях наблизо и я чух.
Описа действията си, без да драматизира излишно, както и намесата на Питър Макдърмът, когото нито критикува, нито похвали.
Уорън Трент го изслуша и накрая каза:
– Макдърмът се е справил със ситуацията както трябва. Защо не го харесваш?
Не за първи път Ройс оставаше изумен от прозорливостта на стареца.
Отговори по следния начин:
– Може би просто помежду ни няма химия. Или защото не харесвам едри бели здравеняци, които искат да докажат колко са добри, като се отнасят мило с цветнокожите младежи.
Уорън Трент изгледа Ройс изпитателно.
– Прекалено усложняваш нещата. Не си ли се замислял, че може би не си справедлив относно Макдърмът?
– Както вече казах, може би просто няма химия помежду ни.
– Баща ти имаше усет към хората, но и беше много по-толерантен от теб.
– Кучето харесва хората, които го тупат по главата. Това е защото мисленето му не е усложнено от знания и образование.
– Дори и така да е, съмнявам се, че той би подбрал точно тези думи.
Очите на Трент преценяваха Ройс, срещнаха погледа му и младият мъж замлъкна. Споменаването на баща му винаги го разстройваше. Старият Ройс бе дете на роби и Алойшъс до¬пускаше, че точно на това поколение са им викали „чичо-томов негър“*. Старецът винаги приемаше със задоволство онова, ко¬ето животът му поднасяше, без да задава въпроси или да се оплаква. Събитията отвъд ограничения му житейски хоризонт рядко го вълнуваха. Независимо от това духът му бе волен и не¬зависим, за което свидетелстваше връзката му с Уорън Трент, а степента, в която разбираше другите човешки същества, не можеше да бъде лесно пренебрегната като повърхностна.
Алойшъс бе обичал баща си с толкова дълбока и искрена любов, че в момент като този копнежът му ставаше почти ма¬териален. Отговори:
– Може да съм използвал погрешни думи, но това не про¬меня усещането.
Уорън Трент кимна, без да коментира повече, и извади ста¬ровремския си часовник.
– По-добре извикай младия Макдърмът да си поговорим. Тази сутрин се чувствам малко уморен.


 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.