Защо Микеланджело е мразел Леонардо да Винчи?

08/29/19 / ИЗКУСТВО
Едно несправедливо представяне





100swallows.com

Микеланджело и Леонардо са изпитвали „силна неприязън един към другиго“, казва биографът им Вазари. Но не казва защо.
Останала е само тази история от анонимен ръкопис, наречен Codice Magliabecchiano:
„Леонардо, придружен от [приятеля си] Джовани ди Гавина, мина край банката Спини, близо до църквата „Санта Тринита“, където бяха събрани няколко знатни люде, които обсъждаха пасаж от Данте и когато видяха Леонардо, го помолиха да дойде и да им го разясни.
В същия момент Микеланджело премина, един от тълпата му се обади, а Леонардо каза: „Микеланджело ще може да ви каже какво означава“. На което Микеланджело, мислейки, че това е казано, за да го хванат в клопка (незнание), отвърна: „Не, обясни си сам, моделчик на коне, какъвто си, който не е способен да отлее статуя в бронз, и за срам е принуден да се откаже от опита си“. Така казвайки, той им обърна гръб и си тръгна. Леонардо остана безмълвен и се изчерви от тези думи“. (Цитиран в „Бележниците на Леонардо да Винчи“, Oxford University Press, 1952 г., превод Ирма А. Рихтер, стр.356).

Това прави Микеланджело да изглежда като ревниво магаре. Може би наистина е бил. Бързо се обижда. Но историята не казва защо Леонардо го е помолил да обясни текста или с какъв тон. Може би е било провокативно, може би е звучало като подигравка. Може би е било затова, че Леонардо не харесва Микеланджело, но антипатията на Микеланджело към Леонардо вече е съществувала.
Защо би намразил такъв гений, ако не от ревност?
Той е слушал за Леонардо да Винчи през целия си живот. И как би могло да е друго? Леонардо е почитан като най-големия гений в света. На какво се основава репутацията му на художник? Какво е неговото велико дело, неговата Сикстинска капела, неговият Давид , Мойсей, неговата Пиета? Лесно може да кажете: „Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“.
„Мона Лиза“ е с размерите на малко огледало за спалня. Леонардо е работил четири години по портрета и все още не го е завършил. Да, но размерът на произведение на изкуството не трябва да има значение, казвате: много от най-големите картини са малки. Вярно.
„Тайната вечеря“ е голяма: 460×880 см. Леонардо прекарва шест години в рисуване на картината, преди да се откаже, защото не може да намери подходящата глава за Христос. Той рисува скица след скица и прекарва цели дни втренчен в стената.
Най-накрая разваля нещата с някаква експериментална смес. Христос започва да се разпада почти веднага щом го нарисувал.
Сикстинската му капела е трябвало да бъде Големият паметник на кон за миланския херцог. Върху него той „препуска шестнадесет години, докато накрая херцогът прави оръдие от бронза, който е спестил за статуята. Глиненият модел на Леонардо стои няколко години, докато е унищожен. Това е конят, за който Микеланджело говори в историята на Codice Magliabecchiano.
Но това е бил невероятно красив глинен кон, може би ще кажете. Всички го хвалят.
Попитайте кой да е скулптор за модел от глина и той ще ви каже, че това е нещо като първа стъпка. Произведението на изкуството трябва да бъде дълготрайно. Глината изсъхва, напуква се и се разпада – тя е само модел или ръководство за следващите две-три (или десет!) стъпки, преди идеята на скулптора да се превърне в статуя.
Да, но не беше ли изобретил Леонардо самолети, танкове, бомби и други неща?
На хартия. Той също много чете и поглъща книги по математика, инженерство и ботаника. Той е блестящ събеседник. Всички искат да присъства на веселбата им.

Той преминава от принц на принц благодарение на репутацията си и често му се дават място и почести като на специален гост – в продължение на месеци. Вълнува ги с блестящата си реч и оригиналността на идеите си за всичко под слънцето. Но малко или нито един от неговите фантастични проекти е бил довеждан до успешен завършек.
С изключение на картата на Сезар Борджия, какво друго всъщност е направил за него, кой гениален проект е осъществил? И големият мост над Босфора за турския султан – това пак е само малка скица. Паметникът на херцога на Трифулци е чудесна… също скица. Толкова леко, толкова артистично. „Света Анна и Богородица с Христос и свети Йоан Кръстител“ е анимация, а не картина.
Той живее със стил. „Той е притежавал, може да се каже, нищо и е работил много малко“, казва Вазари, „все пак винаги е държал слуги, както и коне“ – великият художник. Неговите покровители ходят винаги след него, за да им нарисува картина. Изглежда, никога не е казал „не“. До петдесет години той има половин дузина велики херцози, крале и дами, които го молят да си спомни обещанието да направи нещичко за тях. Но Леонардо е зает. Да наблюдава, да рисува, да мечтае.
Той получава възнаграждение от град Флоренция, за да нарисува стенопис на стената на залата на Съвета. Завършва скицата за стенописа, първата голяма стъпка… стигна толкова далеч. Но след това започва да рисува стената, не като стенопис, а с масла – ново нещо. Опитва нов начин да направи боите залепващи, като прилага топлина, и не успява – разтичат се. Микеланджело, който работи върху стенопис в същата зала на Съвета, може би смята, че това, което се случва, е справедливо.
И така, покрит с прах и разранен, както е през цялото време от дългите часове работа, той не може да се зарадва на това, че Леонардо пристига напарфюмиран, в изящни дрехи, следван от почитатели и кадилници.
„Микеланджело, елате и се запознайте с Леонардо да Винчи, най-големия художник в света! Той може да направи всичко“.
А Микеланджело е този, който освен че сътворява блестящи проекти, решава и гигантски практически проблеми, за да ги осъществи. Трябва да отиде и да вземе мрамора си от планините. Да го намери, да го изреже, да го сложи на количка, после на шлепа, и да го донесе в работилницата си на сто мили. Понякога му се налага да изгради самия път през планините, за да го превози. Жестоко незачитан е от своите покровители. Папа Юлий го изпраща в Карара за осем месеца, за да вземе мрамор за гробницата му, след което анулира проекта. Папа Лъв, следващият папа, го изпраща в хълмовете на Серавеца за три години и след това анулира проекта си. Поне пет или шест от най-добрите години на Микеланджело са пропилени в мраморни кариери.
Нищо не му се получава лесно: препятствие след препятствие, с неща и с хора. Опитайте се всъщност да направите всичко на този свят.
И трябва да го видите на работа в Сикстинската капела.

Той се научава сам да рисува фреска и разполага триста фигури на таван от три хиляди квадратни метра. И таванът не се напуква. Вероятно никой, който някога е живял, не би могъл да издържа на трудности като него. Има свръхчовешка издръжливост и чувство за отговорност, характерна за робите. Има работа, която да върши, и ще я свърши.
„Обяснете този пасаж от Данте за нас, Микеланджело“, го поканва Леонардо по своя очарователен начин. „Казват, че знаеш толкова много“.

Забележка: Това изобразяване на Леонардо не е справедливо. То е преувеличено и изопачено представяне, използвано тук, за да изрази и оправдае презрението на Микеланджело.

Превод със съкращения: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.