Марияна Георгиева - Свидна
Докога ще замърсяваме околната среда със слово?
Утре ще живеем днешните си думи
… и божествената Глаголица
вдъхна живот на кирилицата,
за да тръгне тя
от небесния народ
към хората…
Ден преди деня на свещените български букви, с почит чрез горния цитат към тях, реших да подчертаем – дебело, безкомпромисно, реалистично и правдиво – мястото и главната им роля… В живота, плановете и мечтите ни.
Ние сме това, с което се храним… Това, което поемаме: природните благини, благословиите… Както и fast food… И другите подобни “ругатни“ за тялото и за ума ни. Това, което живеем обаче е онова, което излъчваме и изливаме от нас… С мисли, с емоции, родени в ума… И особено с думи. Те са тухличките за нашето лично (миро)здание, което градим, ремонтираме или рушим всеки ден. Те са нашият личен балон, в който лека-полека сме се напъхали. И каквото и да се случва извън балона ни, ние го възприемаме посредством съдържанието в него. А то е богато изпъстрено от начина, по който общуваме със света. Той пък, да не забравяме, е отражателен. Представете си едно огромно огледало, което ни огражда отвсякъде и прави законът за възмездието съвсем реален. Така всички наши мисли, чувства и думи, изсипани в пространството, се връщат пак при нас, по-точно върху нас… Издуват балона ни… И ни съпътстват навсякъде… като буфер между сетивата ни и света… После – той бил виновен. Не, светът не е счупен, той е пречупен през призмата на нашето наследено и преживяно.
Светът е винаги такъв какъвто Е.
Знам, че си представихте какво ще стане, ако реакцията на това, което преживявате е тайничко и грозно изтървана от тъмен и зловонен ъгъл на килера ви… Върнала се многократно и натъпкана в балона, замъглила сетивата ви и проектирана върху света, тя ще зазвучи така: егати гадния живот, каквото и да правя - оправия няма.
О, има… Трябва само да го осъзнаеш... И понечиш.
Тъй като следите, които думите оставят, биват най-дълбоки. Особено, когато са написани… Когато са „черно на бяло“, когато станат документ, това те обвързва неумолимо с Матрицата, със Закона… И с Карма.
И хайде остани неясен, недоизказан, неизказан, недописан…
И продължавай да зацапваш и оТРУПваш с чуждици (или да подменяш) този „език свещен на моите деди“. Докато не сринеш покрива си и пронищиш корена си, докато не снемеш сам земната си и небесната защита.
После идва и бруталната немара към словото, към смисъла му и към формата му. За да дойдат и, простете ми за ниската вибрация, покварата на думите и словоблудството, и Хаосът.
И нещо много важно – в социалните мрежи общуваме като пишем… Там думите написани ни свързват и представят… Обричат. И обличат. Те са дрехите ни пред света, по които ни посрещат… И ако изобщо стигнем до ума, по който и ще ни изпратят.
Но днес, уви, те са баластът скрит в балона ни, който пречи да се извисим към Словото. Или просто да сме живи и нормални.
Ненормална и недопустима, пагубна, зловредна е злоупотребата ни с думите!
Обръщам се към всички безсъзнателни словесни терминатори: по-добре не говорете, не пишете! Не задръствайте и не загробвайте пространството с осакатени и убити мисли и слова! Светът ни е създаден от високите октави, а и честоти, на Словото. И това, което правите, ще го доразруши. По-сигурно и от стихийно бедствие, и от горещ конфликт.
Или може би това пък е Сценарият… За да бъде изграден наново…
За да преминем будни и през тази част от Пътя – ще се обърна и към всички осъзнато отговорни словолюбци и Пазители на словото: останете благодарни и в дълбок поклон пред българските букви! Те са вашата божа благословия. Останете бдителни към употребата на думите, защото те ще се завърнат. За да са вашият и утрешен, и сбъднат ден. За да са вашият преструктуриран хаос в Ред, вашето чудо отгледано...
Вашата бъдеща Реч, която ще превръща обиталището ви в обител. И ще може да твори вселени.
П.П. И когато опитвате да сте себе си - стопроцентови, искрени, дръзки - пуснете гнева от килера без драми. Погледнете го в очите и не го завръщайте обратно. А може да напишете и стих със заглавието „Извинявай“, и да го пратите на непознат. Това ще извиси словата ви, ще изравни везните и олекоти балона.
И нека, за да има оправия – дали ще бъде SMS, дали ще са ред-два във Вайбър, Месинджър и т.н., пишете, ако не е нужно друго, на български, не съкращавайте излишно, спазвайте законите за Правописа, не пропускайте - ни запетайките, ни точките…
Защото дяволът ни дебне в дребните неща… А бъдещето е предизвестено многоточие.
|
