Ирена ДИМИТРОВА, изкуствовед
Наближава Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. БНТ излъчва рекламен клип по този случай със следното послание: „24 май – защото всяка дума гради идентичност“. А би ли се съгласила нашата „творческа интелигенция“ с тази мисъл? Като човек, подвизаващ се в арт-средите, които се определят и даже самоопределят като интелектуален елит, все повече се учудвам на липсата на сериозно осмисляне на начина, по който пишем и говорим. За нагледност съставих един кратък списък с наименованията на художествени галерии и фестивали не по света, а у нас:
Названия на галерии - One, Fridge, Little Bird Place, SarievContemporary, UTOPIA Art&Design House и т.н.
Названия на фестивали и изложби- One Dance festival,Sofest, Antistatic, Instructions of Daily Life, Quarantine и др.
Тази кратка извадка показва, че самото използване на българския език не е от значение за родните„културни оператори“. В своя страстен флирт с „глобалното“ нашите „интелектуалци“ очевидно забравят, че повечето, които прекрачват прага на родните галерии и концертни зали са носители именно на българския език. На дискусията „Критика на критиката“ в галерия „Юка“ с участие на колеги по перо и четка говорихме точно за начина на писане за изкуство днес, в който изобилстват чуждиците и странните словосъчетания.
24 май е празникът, с който нашата страна отбелязва своето най-голямо културно постижение – кирилицата. Ако обаче продължаваме да се борим така яростно с това безценно наследство, както и с нашия роден език, едва ли ще имаме нови върхови постижения.
|
